Да посрещнеш изгряващото слънце

В началото на месец март се сбъдна една моя дългогодишна мечта. Още откакто бях в гимназията и започнах да изучавам японски език не съм спирала да мечтая един ден да отида на другия край на света – в Япония. Имах уникалната възможност да посетя тази невероятна страна благодарение на програмата MIRAI.

Накратко за програмата

MIRAI, съкратено от Mutual-understanding, Intellectual Relations and Academic Exchange Initiative е програма на японското външно министерство за обмен на студенти с цел запознаване с японската култура и подобряване на двустранните отношения между Япония и държавите от Европа. В програмата участват голям брой студенти от най-различни европейски държави, като в рамките на една седмица се потапят в японската култура, осъществяват контакти, както с представители на домакините, така и с участници от другите страни. Посещават водещи фирми и слушат лекции на различна тематика: „Политика и национална сигурност“, „Икономика и бизнес“ или „Наука и технологии“. За да участваш в програмата не е нужно да знаеш японски или да имаш специални познания за страната. Необходимо е само желание и да покажеш, че си достоен кандидат.

Гледка към Токио (в дясно се вижда и Tokyo Tower) от 36-тия етаж на Kasumigaseki Building.

Моите преживявания

Научих за програмата още преди две години, но поради ред причини не успях да кандидатствам първата година и затова го направих тази. Знаейки, че избират само един представител от България, нямах огромни очаквания, но, както се казва, надеждата умира последна. Като някой, който е чакал това нещо да се случи с години, колкото и клиширано да звучи, когато научих, че съм избрана, не повярвах. Бързо след това ме обзеха чувства на радост и еуфория. Бях толкова щастлива, че най-накрая ще отида там, та дори върлуващата пандемия и притесненията на близките ми не ме спряха. 

Храм „Сенсо-джи“ в Асакуса
Храм „Сенсо-джи“ в Асакуса
Главата на Годзила в Шинджуку
Главата на Годзила в Шинджуку

Да пътуваш до другия край на света по време на пандемия

Тук мисля, че е добре да вметна, че въпреки ситуацията в световен мащаб, аз и останалите участници за миг не бяхме притеснени, дори напротив, там се чувствахме още по-сигурни. Организаторите на програмата, както и гидовете, които цяла седмица се грижеха за нас, наистина се постараха да се чувстваме максимално комфортно и случващото се по никакъв начин да не попречи на престоя ни. Понякога се налагаше някои от предвидените ни посещения да бъдат отменени, дори в последния момент, но организаторите се справиха блестящо с тези предизвикателства и успяваха веднага да преструктурират програмата и да организират други визити.

Първи впечатления

Два полета и 13 часа път по-късно, вече не знаех на кой свят се намирам, но всичко на летището беше токова добре организирано, че от мен не се изискваше никаква умствена дейност. Имаше хора, които те упътваха накъде да отидеш, други ти казваха какви документи да покажеш и след известно чакане вече официално бях „Добре дошла“ в Япония. На летището ме посрещна голяма табелка с надпис MIRAI, зад която стоеше една дружелюбна дама. След толкова часове престой в самолет посещението до тоалетната нямаше как да бъде пропуснато. Въпреки че имах добри познания за тоалетните в Япония, ще бъде грехота да не ги спомена и да не просветля някои от вас, които все още не са разбрали за това технологично чудо. Влизаш вътре и все едно си в космически кораб! Каквото и да си пожелаеш да можеше да направи престоя ти в тоалетната по-добър, приятен и оптимизиран, имаше копче за него. Било то музика и шум на течащо поточе, да сме дискретни все пак и да не смущаваме другите с нашите жизнени функции, през ароматизатори, подгряване на седалките, прецизно настройване на вида и силата на водната струя, до автоматично пускане на водата. Не, не ви говоря за нов модел кола, все още говорим за тоалетни, но нека не задълбочаваме повече. 

Технологичното чудо
Технологичното чудо
Небостъргачи около Tokyo Station
Небостъргачи около Tokyo Station

След като всички участници от този полет се събрахме, бяхме изпратени до автобуса и вече пътувахме към нашия хотел. Беше доста късно и навън беше тъмно, по едно време едвам си държах очите отворени, но щом наближихме Токио и видях светлините на небостъргачите, наистина се почувствах като в сън или като в някое аниме и започнах лека полека да осъзнавам къде съм кацнала и какво ми предстои. 

Да почувстваш Япония като нещо повече от турист

В програмата бяха включени доста туристически посещения и докато това беше наистина прекрасна възможност да отидеш на всички тези яки места, които виждаш само на снимки в инстаграм, в сериали, влогове и т.н., някои от нещата нямаше как да ги направиш в качеството си на обикновен турист. Като част от групата за наука и технологии имах щастието да слушам лекции на интересни теми от японски професори и да се запозная с японски студенти, с които участвахме заедно в работна група, която се проведе в един от най-добрите технологични институти в Япония – Shibaura Institute of Technology. За човек, който е мечтал да следва в Япония, това беше още една сбъдната мечта, да се докосна дори съвсем за кратко до студентския живот там. 

Групова снимка с японските студенти и професора пред Shibaura Institute of Technology

Едни от най-запомнящите се преживявания бяха посещенията ни в две компании от сферата на науката и технологиите. Една от тях беше Cyberdyne, която се занимава с разработката на роботи киборг. Целта на тези роботи е да подпомагат физически затруднени лица в тяхната рехабилитация, като позволява да се изразходва по-голяма двигателна енергия от обикновено и ускорява обучението на мозъчните нерви. Беше изключително интересно да научим как работят и дори да ги тестваме. Другата компания, която посетихме, беше Fujitsu, където имахме обстойна разходка и презентация. Възхитени бяхме от демонстрацията на първия компютър, който са създали. В контраст на това видяхме как изглежда съвременен суперкомпютър и научихме за тяхната работа в създаването на 5G мрежа.

Robot Suit HAL на Cyberdyne
Robot Suit HAL на Cyberdyne
Суперкомпютър K computer на Fujitsu
Суперкомпютър K computer на Fujitsu

Да видиш Япония като нормален турист

Дошли сме чак до Япония, все пак трябва да направим и всички типични туристически неща. Да се качиш на Tokyo Tower и да се възхищаваш на гледката към целия град, докато чакаш залеза с надеждата да видиш силуета на планината Фуджи. Да посетиш храма „Сенсо-джи“ в Асакуса и да си изтеглиш късмет (след трагичен първи ден заради джет лаг, ми се падна 大吉 – Great Fortune, или на български – голям късмет, и всичко потръгна добре след това). Да се качиш на влака стрела и да сгъваш оригами докато се возиш, да се снимаш със сърнички. Да отидеш в гейм център в Акихабара и да се разходиш сред долината на отакутата, а след това да отидеш в някое малко семейно ресторантче и да ядеш най-вкусния рамен в живота си, но най-вече да се потопиш в културата и начина на живот на японците.

Гейм център в Акихабара
Гейм център в Акихабара
Ресторантче за рамен
Ресторантче за рамен
Ритуал по пречистване
Ритуал по пречистване

В един от дните отидохме до Хирошима и посетихме мемориалния парк, построен в памет на жертвите от 6-ти август 1945г., когато над Япония падат две атомни бомби, една именно в Хирошима и една в Нагасаки. Разказът на екскурзовода ни, чието семейство е било засегнато от тази трагедия, беше изключително емоционален и трогващ. Успяхме да усетим атмосферата на мястото и изпитахме респект към устойчивостта на японския народ, който е претърпял и превъзмогнал всякакви катастрофи. 

Мемориалния парк в Хирошима
Мемориалния парк в Хирошима
Паметникът на Садако
Паметникът на Садако

Видяхме и паметника на Садако Сасаки, чиято история продължава да трогва мнозина и вдъхновява написването на разказа „Sadako and the Thousand Paper Cranes“. В следствие на излагането на радиация от атомната бомба, Садако развива левкемия когато е само на 12. Вдъхновена от една легенда, която гласи, че ако сгънеш 1000 хартиени жерава, желанието ти ще се сбъдне, Садако започва да сгъва хартиени жерави докато е в болницата, с надеждата, че ще оздравее, но за съжаление, желанието ѝ не се сбъдва. Всяка година хора от цял свят поднасят хартиени жерави в памет на жертвите от атомните бомби и в знак на призив за свят без ядрени оръжия.

Замъкът Хирошима
Замъкът Хирошима
Сърничка на остров Мияджима
Сърничка на остров Мияджима

Имахме възможността да посетим и остров Мияджима, в близост до Хирошима. Там се намира една от трите най-красиви гледки в Япония – ритуалната порта в морето, която води към храма Ицукушима. За наше огромно разочарование, по това време се извършваше реставрация на портата на храма. Тя беше покрита със скеле, но въпреки това гледката ни впечатли. Самият остров е свещен и е изпълнен с множество будистки и шинтоистки храмове, а по пътищата и алеите свободно се разхождат сърнички. 

Шинтоисткото светилище на Ицукушима

Цялостни впечатления

Хората бяха изключително учтиви, мили и уважителни и всеки, който ме питаше от къде съм, след това възкликваше „Ааа, кисело мляко! Много е вкусно!“ или „Розово масло! Много е хубаво!“. Дори видях билборд на един небостъргач с реклама на българско кисело мляко и при тази гледка няма как да не ти стане мило. Навсякъде по улиците, в магазините, ресторантите, в метрото всеки спазваше ред и уважаваше останалите около него, всеки се отзоваваше и опитваше да помага на нас – обърканите туристи, да не кажа, че почти беше като някаква утопия и всичко беше идеално. Именно те – хората, ще са най-ценния ми спомен от това преживяване: останалите участници, японските студенти и професори, безкрайно милите организатори и гидове, гостоприемните служители от Министерство на външните работи на Япония, служителите в хотела, ресторантите и прекрасните места, които посетихме. 

Обяд с японските студенти

За мен беше изключително удовоствие да се потопя в различните аспекти на японската култура, като се започне от вкусната храна, малките семейни ресторантчета, които с изключителна любов и прецизност приготвят всяко ястие, през старите храмове, до почитането на традициите и тяхното съчетаване с модерния и напреднал начин на живот. 

Малко семейно ресторантче за окономияки в Хирошима
Малко семейно ресторантче за окономияки в Хирошима
Храм „Мейджи“ в Токио
Храм „Мейджи“ в Токио

Изключително съм благодарна, че бях избрана и имах възможността да участвам в тази програма. Горещо я препоръчвам на всеки, който би желал да се докосне до японската култура!

Повече информация за програмата и как да кандидатствате

Предвид ситуацията в световен мащаб, все още няма обявена информация за програмата за 2020-та година, така че най-добре следете сайта на посолството на Япония.

https://www.bg.emb-japan.go.jp/itpr_bg/00_000711.html (информация за миналата година)

https://www.mofa.go.jp/erp/ep/page24e_000109.html

Диляна Желева
Latest posts by Диляна Желева (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *