На днешния, 2-ри октомври, се навършват 103 години от смъртта на великия български поет Димчо Дебелянов. 103 години майката чака завръщането на своя син от фронта.
„И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…”
Превърната в статуя под белоцветните вишни, до нея вероятно още достигат стиховете на нейния син. И макар да е предизвестен краят на това чакане, то думите на поета остават безсмъртни. Защото както е казал друг наш писател – Йордан Радичков: От цялата човешка история е останало само онова, което е изградено от камък и слово. В някои отношения словото даже превъзхожда камъка. […] У нас словото продължава да има магическа сила. Българите много добре са разбирали неговата изключително голяма мощ. Може да се каже, че ние сме се съхранили през нашите тежки 13 века до голяма степен и чрез словото…
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица. Toй е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина.
През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е едва на 19 години.
След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с интересни и различни псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други.
С времето научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е с чин редник. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. а две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия, Гърция), на 29 години и 6 месеца.
Нека да си спомним за поета с неговото вечно стихотворение „Да се завърнеш в бащината къща“
Да се завърнеш в бащината къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Интересен факт:
На антарктика има нос кръстен на поета – Димчо Дебелянов
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021