Димитър Пижев от ГЛАС: ЛГБТИ+ сцената в столицата започна да се пъстри

Здравей! От колко време работиш в ГЛАС и защо реши да се посветиш на фондацията?

Работя в GLAS от края на 2017 г. Моето желание тогава беше да се посветя на местната ЛГБТИ+ общност и да помогна с каквото мога за увеличаване на видимостта ѝ, борбата със стереотипите и анти-ЛГБТИ+ дискриминацията, изобщо с промотиране и налагане на равноправието и човешките права у нас, защото в крайна сметка ЛГБТИ+ правата не са просто някакви допълнителни права, които ние искаме за себе си, а фундаментални човешки права. В онзи момент от живота си бях на етап, в който бях готов да отделя време от личното и да го посветя на каузата, но не само – бях и в подходящо ментално състояние, бях в мир със себе си, идентичността си, бях изчистил много лични психологически бариери, което е изключително важно, ако искаш да се посветиш на подобна времеемка и понякога психологически изтощителна кауза. С Фондация GLAS се намерихме взаимно и така започна нашата съвместна история. Много съм щастлив, че станах част от нея, защото има много химия помежду ни, а това, което най-много ми харесва е креативният заряд в GLAS. С колегите ми, Симеон и другия Митко, имаме много идеи, непрекъснато измисляме нови, обожавам тяхната амбиция за промяна и иновативност.

Екипът на ГЛАС и приятели

Как би описал българската ЛГБТИ сцена накратко?

Българската ЛГБТИ+ сцена започна да придобива много отличителни черти от няколко години насам. Започнаха да се появяват много разпознаваеми, силни активисти, както независими, така и част от НПО-та, които са нахъсани да променят статуквото и да извадят България от патриархалната праистория. Ако се замислите, само допреди няколко години за ЛГБТИ+ хората се говореше обикновено около Прайд през юни и то основно негативни неща.

От известно време насам ЛГБТИ+ календарът в столицата започна да се пъстри и ЛГБТИ+ събития от най-различен тип има почти всяка седмица – както на сериозни теми, касаещи правата ни (обучения, дискусии, срещи, форуми, групи за взаимопомощ), така и от забавен характер (куиър партита, драг пърформанси, тематични клубове и пр.). И това е само началото. Голяма част от тези събития се зараждат органично като необходимост вътре в общността и мисля, че точно това предопределя разнообразието им. Броят хора, които са склонни да идват на тези събития и да излязат от дискретността си, също се увеличава – последният София Прайд привлече близо 7 хил. души, което е рекорд за нашите ширини, и според мен огромен пробив за балканския манталитет на „Нямам нищо против гейовете, но кому е нужно да парадират“, който между другото се среща и в самата общност все още. Следете страницата на GLAS и другите ЛГБТИ+ организации, както и на първия ЛГБТИ+ общностен център „Рейнбоу хъб“, за да се убедите в думите ми, а и за да сте информирани какво се случва. 

Вие организирате кампании за повишаване на разбирането на ЛГБТИ обществото, както и пространства, свободни от омраза, за членовете на това общество. Какви цели се опитвате да постигнете с тези два подхода и каква роля играят те в събарянето на негативните стереотипи?

GLAS има две основни полета на дейност – едното се случва вътре в общността и е насочено към конкретните нужди на ЛГБТИ+ хората, а другото е насочено към широката общественост и ние вярваме, че това второто е изключително важно за промяна на нагласите и отношението към ЛГБТИ+ хората. Ако то липсва, тогава просто приемаме, че си живеем в някакъв наш си балон, в малките, но сравнително спокойни островчета на толерантност, които обаче са основно в София. А какво се случва извън София – в по-малките градове и селата? Точно затова повишаването на информираността и налагането на положителни примери на ЛГБТИ+ хора в медиите е от такова значение.

За съжаление, медийната среда у нас никак не е благосклонна към ЛГБТИ+ хората. Нашето съществуване обикновено се свежда до скандалното и перверзното, или до окарикатуряването ни. Кога последно сте видели положителен ЛГБТИ+ образ в медиен репортаж или в български сериал или филм? Затова един от приоритетите на GLAS е концентриран точно върху работата с медиите и създаването на чувствителност у широката общественост към спецификите и нуждите на ЛГБТИ+ хората.

В края на 2018 г. една от нашите кампании „Няма страшно, всичко е любов“ предизвика огромни дебати в широката общественост, макар и началото на тези дебати да беше дадено с един грозен акт – вандализирането на наш билборд. Отнесохме много критики за кампанията, но е факт, че тя показа много ясно къде се намират ЛГБТИ+ хората в това общество, как са третирани и колко сме далече от каквато и да е нормалност. Истината е, че създаването на защитено пространство за нас може да започне само когато широката общественост започне да ни вижда и когато пробием манталитета на дискретността, за който стана вече дума. А това може да стане с целенасочени усилия вътре и навън от общността. В тази посока са насочени и усилията ни към отварянето на българския бизнес към разнообразието и приобщаването на различията, което правим посредством бизнес платформата си Work It OUT.

Вляво Симеон Василев, съосновател и председател на Фондация ГЛАС

По какъв начин българските медии отразяват вашите кампании и дейности?

Споменах вече, че с няколко малки изключения голямата част от медиите търсят скандала и сензацията, когато отразяват ЛГБТИ+ хората. Това още повече изкривява призмата, през която широката общественост гледа на нас, а истината е, че масово българите просто не са информирани правилно за нас, и ако успеем да променим това, можем да се надяваме, че нещо в нагласите на хетеронормативните българи може да започне да се пропуква.

Процесът е изключително сложен и дълъг, още повече като се има предвид, че в момента анти-джендър настроенията и движението изобщо получава значителна подкрепа – и финансова, и медийна от религиозни и политически групи извън България, които имат интерес да подклаждат вътрешнонационалното разделение.

А как се отразяват медийните истории за “джендъри”, които застрашават семейните ценности, върху вашите усилия за борба с дискриминацията?

Негативно, разбира се, но се опитваме да им се противопоставяме. Нашите събития и изяви са много видими точно заради това – не защото търсим слава, а защото вярваме, че видимостта на ЛГБТИ+ хората, на това, което ги вълнува, на начина им на живот, е изключително важен. Всъщност, ЛГБТИ+ хората не са една хомогенна маса, самата общност е много разнообразна и е по-правилно да говорим за начини на живот, различни нужди, целенасочени усилия към конкретни групи.

Видимостта обаче е това, което ни липсва на всички. Видимост не в смисъл на парадиране, а на нормален живот, живот с правата, на които се радват всички (цисхет) граждани на тази държава. По какъв начин „джендърите“ точно застрашават семейните ценности, след като точно ние се борим за легализиране на еднополовите бракове? Аз лично не вярвам в семейните ценности и за мен бракът е отживелица, но това не значи, че трябва да бъда лишен от това право, само защото евентуално бих могъл да го упражня с човек от моя пол. Тоест законът трябва да ми го дава това право, независимо дали аз бих искал или не искал да се възползвам от него.

И тук се отваря целият дискурс за родителските и осиновителски права, здравни права, наследствени права и пр., от които ние ЛГБТИ+ хората продължаваме да бъдем лишени. Затова е важно да имаме положителни примери на ЛГБТИ+ хора в медиите, затова е важно да имаме силни и гласовити ЛГБТИ+ съюзници, затова София Прайд е повече от парти и парад, затова е важно да си даваме сметка, че докато ги нямаме тези права, в България не съществуват защитени пространства за ЛГБТИ+ хората, и че не живеем собствения си, а нечий друг живот.

Фондация ГЛАС има солидна мрежа от партньори, включващи както други неправителствени организации, така и международни корпорации като Майкрософт. Получавате ли подкрепа от големи български компании или техните разбирания са в разрез с вашите ценности?

В никакъв случай не са в разрез с разбиранията ни. Напротив! Споменах вече за нашата бизнес мрежа Work It OUT, която вече наброява повече от 20 международни бизнес партньори и която от 2017 г. насам се бори за равенство, разнообразие и приобщеност на различията на работното място. В мрежата ни членуват компании като EY, IBM, AIG, Microsoft, Shell, SAP Labs, както и български като Trastena, Harmonica и Roobar, а преди няколко седмици към нея се присъедини и новият ни член Accenture, за което сме много щастливи.

Целта ни е да насърчим формирането и развитието на положителна бизнес и икономическа среда на равенство и еднакви възможности за всеки ЛГБТИ+ служител у нас. Work It OUT провежда вътрешнофирмени обучения и семинари, менторинг и коучинг на ЛГБТИ+ служители и ЛГБТИ+ съюзници, а от края на миналата година създадохме клуб за ЛГБТИ+ професионалисти и техни приятели и съюзници (WIO Club), който се събира редовно и обсъжда различни теми, свързани с равноправието на работното място. Много работа има да се свърши още, но виждаме изключително положителни нагласи и отваряне на българския бизнес към темата.

Симеон Василев, съосновател и председател на Фондация ГЛАС

В края на декември присъствахме на вашето събитие, озаглавено Драг Соц. Какво е отношението на българската публиката спрямо драг представленията и помагат ли те да се отворят нагласите към ЛГБТИ обществото?

Драг културата е фундаментална част от ЛГБТИ+ общността, и изобщо от ЛГБТИ+ историята. Драг кралиците и транс жените винаги са били на първа линия в движението за освобождение на ЛГБТИ+ хората и приносът им към това, което днес можем да наречем куиър култура, е неоспорим. Драг общността в България започна да избистря свое собствено лице, въпреки че все още не е така многобройна както дори в съседни балкански страни като Сърбия например. GLAS от край време подкрепя драг културата и ще продължи да го прави. Покрай прожекциите на Drag Race, които започнахме да правим от няколко години насам, се зародиха много нови драг лица, които в момента правят вълнуващ драг. Имаме още много идеи как да подпомагаме техните изяви и да увеличаваме видимостта им, за които ще разберете в най-скоро време.

Драг е важен и защото не е просто забавление, но е силно политическо куиър изкуство, което поставя под въпрос социалните роли, джендър стереотипите, митовете за мъжествеността и женствеността, възприятията ни за половото изразяване и изобщо идентичността. Драг също така инкорпорира препратки към историята, културата, киното, играе си с клишетата и ги проблематизира, преобръща погледа и ни отваря очите за нещата, които сме приемали за даденост по една или друга причина. Драг не е просто шоу, а в най-висшите си форми е перформативно изкуство. А дали драгът може да променя нагласите към обществото? Определено да, заради всичките тези неща, които изброих и които драгът е.

Ти се занимаваш с проектите на организацията. Как избираш накъде да насочиш времето и ресурсите, с които разполагате, и какво предстои на фондация ГЛАС в следващите години?

Времето ми е ценен ресурс, понеже има много неща за вършене и не мога да си позволя да се разпилявам. Със Симеон и Митко подбираме внимателно върху какво да насочим усилията си, така че както поотделно, така и в съвпкупност всички тези дейности да имат смисъл и да създават стойност във времето, а не само за периода, за който продължават. Подбираме и проектите си и от гледна точка на въздействието, което биха имали, като отделяме еднакво голямо внимание както на големите правозащитни проекти, така и на културните и на здравните такива. А пък те са взаимосвързани помежду си, трудно е да отделиш политическото от социалното или от културното, общественото от личното.

Не сме голям екип, но се радваме на много приятели, сподвижници, партньори, които ни подкрепят еднолично или в качеството на представители на други организации. Ценим много мрежата от партньорства, която сме изградили до момента и се стремим да я разширяваме непрекъснато. Огромно сме благодарни на непрекъснатите усилия и ентусиазъм на доброволците, които ни помагат не само около Прайд, но и за другите ни дейности през годината. В малка държава и общност като нашата, хората са най-ценното и без тях нямаше да ни има.

Благодарим за това интервю!

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *