На 20 април 1984 година за пръв път Еверест, Богинята майка на Вселената, допуска до себе си българин. В 18:15 местно време в базовия лагер се чуват думите „Аз съм на върха!“. Христо Проданов става първият български алпинист, който е изкачил най-високия връх на планетата. И то как! Христо достига върха по най-трудния и дълъг път – западния склон, наричан още Жестокия път. Сам! (четвърти в историята). Без кислороден апарат – първи по този маршрут! Той е и първият, който достига Еверест през месец април, време, което е считано за неподходящо за изкачване поради лошите метеорологични условия. Рекордьор е в „дисциплината“ преодоляна денивелация за един ден. Поставя още и рекорд за времето, за което го изкачва – 33 дни от базов лагер. 33 са и минутите, които прекарва на върха.
„Тук няма нищо, само пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветско знаме“
– споделя самият той. Пробва да се снима на върха, но се отказва. Оставя камерата и взима малко парче от съветския флаг със себе си. Спускането се оказва неуспешно. За съжаление часът се оказва прекалено късен. Христо е принуден да остане на височина над 8000м и да пренощува. Той е на открито, без кислород, без бивачни съоръжения. Повече от 12 часа не успява да се установи връзка между него и базовия лагер. Когато на следващия ден успяват да се свържат с него се разбира, че състоянието на алпиниста е тежко и че той не се е завърнал във височинния лагер през нощта. Веднага започва спасителна акция по издирването му. На всички групи, които по това време се намират по маршрута е известено за положението, в което се намира Христо. Людмил Янков прави и невъзможното като преминава денивелация от 1330м (от 7170м до 8500м) „на един дъх“ , за да открие своя приятел, но за съжаление без резултат. Самият той споделя следното:
„Ако за нещо съжалявам, това е, че не можах да достигна Христо. Поне да се простя с него. Някой някъде ми каза – да го намериш, поне очите да му затвориш. Мисля, че това не е най-точното. Защото аз на Христо очите никога не бих затворил. Той трябва да бъде с отворени очи. Да гледа към този връх. Да го вижда винаги. Колкото до това, че можех и аз да загина. Това го знам прекрасно. Всичко може да се случи. Но предпочитам да не мисля за тези неща, още повече в такъв момент, когато друг е в беда и има нужда от моята помощ. А желанието ми да се изкача на Еверест… То е огромно, но в същото време толкова малко в сравнение с другото – да спасиш другаря си, че направо изпепелява. Тук, на Еверест тези неща не могат да се мерят, а и още никой не е открил такива измервателни уреди, на които от едната страна да поставяш желанията и амбициите, а на другата – другаря си.“
Оказва се, че той достига най-близо до Проданов, като дори открива и раницата му, но не и самия алпинист. На 21.04 са четирите безкрайни часа от 18:20 до 21:52, в които Аврам Аврамов установява радиовръзка между алпинистите и Христо. В 19:45 е последният път, в който Христо Проданов натиска комутатора на своята радиостанция. В 21:52 е решено, че Людмил Янков също ще трябва да пренощува на открито. На следващия ден се налага и извършване на операция за спасяване на Людмата, чието състояние се е влошило. Има сериозни измръзвания на ръцете. Аврам Аврамов нарежда да се прекрати всяко изкачване към Еверест и всички да се върнат в базов лагер. На 25 април вече няма нито един българин по маршрута. Така завършва първата атака към Чомолунгма. С безсмъртието на всички онези мъже, които през 1984 година показаха какво е приятелство и човещина. След няколко дни почивка започват новите изкачвания, а с тях и новите постижения на родния алпинизъм. Но всички те остават с една горчивина.
„Не питай за цената на мечтата –
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.“
– Людмил Янков
Малцина са хората, които са успявали в хода на съвременната история да обединят народа да гледа в една посока. Христо Проданов е един от най-ярките примери за това как човек може да накара близо 9 милиона българи да вперят поглед нагоре, към недостижимите за обикновения човек върхове. Днес, ние продължаваме да гледаме към висините. Взираме се в тях и търсим всички онези лъвове, които завинаги останаха в ледената прегръдка на времето. Учим се от техния пример и се покланяме пред геройския им подвиг. Защото изкачването на върхове крие в себе си много повече от един опасен спорт. Алпинизмът изкарва на показ това, което стои най-дълбоко в човешката пропаст, наричани от някои душа. Всички тези българи ни научиха със своите мечти какво е истинско приятелство, чест и силна воля. Да бъдеш достоен човек е височина, която е много над заветните 8848м. Вие я достигнахте много преди да започнете изкачванията на върхове. Поклон!
„Там, където има воля, има и път.“ – Христо Проданов
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021