Из необятния студентски космос на „Еразъм“

Еразъм – международната програма, която всяка година въвлича хиляди студенти в едно приключение, включващо нови хора, непозната култура и огромни количества алкохол. Знам какво ще кажат „бумърите“ – че това е поредната евротъпотия, костваща милиони за целенасочено развращаване на поколенията. Приемайте го както си искате, уважаеми, но за мен Еразъм е едно от най-прекрасните преживявания, които съм имал честта да запиша в биографията си.

Но първо малко уточнения. Защо Еразъм?

Програмата носи името на известния мислител, философ и хуманист Еразъм Ротердамски, който се е възприемал като космополитна личност за времето си и се утвърждава като една от основните фигури в интелектуалните среди по времето на Ренесанса.

Самото име ERASMUS всъщност е абревиатура: EuRopean community Action Scheme for the Mobility of University Students, а програмата стартира още през 1987 година по инициатива на Европейската комисия. В продължение на цели 6 години преди това студенти са вземали участие в пробни международни обмени, за да може да се изготви подходящо предложение, което да бъде прието от тогавашните членове на ЕС.

Сега Еразъм е част от образователната система на всяка европейска държава. Програмата не само предоставя възможности за обучение, но и позволява на студентите да опознаят други култура, да се социализират в едно интернационално общество и да направят сравнение между начините на живот в различните държави.

Photo by JESHOOTS.COM on Unsplash

Как попаднах в Еразъм?

Бяха минали три години от моето обучение, когато осъзнах желанието си да се впусна в нещо по-интересно от безкрайните лекции във ФМИ. Бях се сблъсквал с всичко, с което един български студент може да се сблъска – неадекватни лектори, несправедливи оценки и тежки изпити с абсурдни количества материал за изучаване. Въпреки това, знанията, които получих във ФМИ, са безценни и ще бъда вечно благодарен на онези преподаватели, които ми помогнаха в моето израстване. Именно с тези знания реших да кандидатствам по примера на мои колеги от „Софтуерно инженерство“, които бяха избрали Карлсруе за своя Еразъм дестинация.

Така стигаме до 14-ти март 2018 година (Денят Пи), когато аз и още четирима души от ФМИ се озовахме в едно малко германско градче. В последствие разбрах, че то е един от технологичните центрове на Германия.

За процеса на обучение (поне по отношение на информатиката) смея да твърдя, че в България имаме стабилна програма. Някак си родните студенти все си мислят, че тук е излишно трудно и се учат ненужни неща. Но разговаряйки с редовните учащи в Института по технологии в Карлсруе, достигнах до извода, че и там се преподават подобни предмети – особено като се заговори за математика. При нас даже имаме повече практическа обвързаност, която ни позволява да запишем стажове доста по-рано в сравнение с немските ни колеги. Може би и затова асистентите ни по програмиране ни призоваваха да си търсим работа и стажове и ни нахъсваха да бъдем проактивни. Но да не задълбавам в анализи на системите – в общия случай разбираш, че където и да попаднеш, трябва постоянно да се развиваш, да имаш цели, да триумфираш.

Photo by Duy Pham on Unsplash

Най-ценното, за което винаги ще съм благодарен на Еразъм, са хората, с които се запознах и приятелствата, които създадох.

За това, естествено, е необходима подходяща среда. За целта се грижеше ESN (Erasmus Student Network) – организация от студенти, която се грижи престоят на „еразмите“ да бъде приятен. Да има алкохол, музика и поводи да си казваме „Наздраве!“. Или по интернационалному – Cheers! Prost! Na zdrowie! Salud! Saúde! Şerefe! Egészségére! и т.н.

Организираха и се и много събития – караоке вечери, походи из хълмистите местности в региона, екскурзии, домашни партита. И всичко това с хора от цял свят – от Чили до Тайван, през Египет и Беларус – хора, желаещи да знаят повече, отворени за новото. Говорихме си за история, култура, кулинария, като винаги си обещавахме, че някой ден ще намерим време да се посетим един друг.

Спомням си и културния шок, когато се върнах в България. Напуснах града, в който се карат само колела, рециклирането е религия и хората намират решения за проблемите си. Озовах се в Студентски град, където всеки втори беден студент бръмчи с таралясника на баща си по тесните прашни улици, боклука се изхвърля през балкона и всеки намира проблеми за решенията си.

Еразъм депресията е нещо страшно – най-малкото заради липсата на интернационалния хабитат, към който привикваш.

Спомням си, че след година отново посетих Карлсруе, за да се видя с българите там покрай трети март. Обикалях из града, из многото места, където сме прекарвали часове в разговори и купони… но хората ги нямаше. Не беше същото – но е един хубав повод да драснеш някоя друга мила дума в общия чат.  И въпреки това ми се прииска отново да изживея нещо подобно. Затова и когато разглеждах магистърските програми за моето следбакалавърско развитие, се спрях на такава, чието описание включваше възможност за Еразъм.

Така през септември 2019 се озовах в Португалия – място, тотално различно от Германия. Бях в Лисабон – изключително динамичен град, туристически център с прекрасни гледки и усмихнати хора. В такава среда написах магистърската си теза, която защитих в България през 2020.

Photo by Annie Spratt on Unsplash

Има една особена романтика в такива пътешествия – отиваш на непознато място, пречупваш се, питаш, интересуваш се.

Кацаш на летището в Лисабон, знаеш само “Òla!”, но разбираш, че неловката усмивка се разбира независимо от езика и все ще се намери някой местен, който да ти помогне. С времето осъзнаваш, че не си сам. С теб има още 10 човека, с които като отидете на ресторант или в дискотека, ще минете през същата борба, докато си поръчвате сангрия.

Спомням си купоните до 5 сутринта, след което излизахме от клуба и търсихме някое заведение с голямо „М“, където да заситим алкохолния глад. Нещо като Манджа стрийт в Студентски, с разликата, че не те наричат „шефе“. Общо взето като си по-отракан и знаеш какво те очаква, ставаш още по-проактивен, особено когато искаш да се забавляваш. И така до момента, в който трябва да се върнеш отново.

Най-тъжно е, като си тръгваш. Опразваш стаята за следващия студент, минаваш по коридорите, срещаш погледи. Накрая поглеждаш резиденцията, откъдето останалите за по-дълго махат с ръка и ти пожелават лек път към дома. Стискаш дръжката на куфара и… пак си сам на летището.

Благодаря ти, Еразъм! И успех на онези, престрашили се да бъдат в твоя Космос!

Дилян Георгиев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *