sofia-yellow-pavement

Жълтите павета – една от емблемите на София

Жълтите павета – една от емблемите на София, която в началото на септември месец стана повод за скандали покрай днешните протести. Дори въобще да не сте се интересували от историята на жълтите павета, би трябвало да сте чували поне две версии. Че са подарък от Австро-Унгария за България или че са подарък за сватбата на цар Фердинанд Сакскобургготски с Мария Луиза. Е, тук единствената истина е, че идват от Австро-Унгария. 

Паважната настилка се появява заедно с новия облик на София, който се изгражда в края на 19-ти и началото на 20-ти век. 

Идеята за жълтия паваж идва от тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров. Той встъпва в длъжност официално на 14-ти август 1905 г. Мартин Тодоров е един от братята на Александър Стоянов Теодоров- Балан – именитият български учен и езиковед, написал над 300 труда, посветени на българския език. Той е и първият ректор на университет в България. Самият Мартин Тодоров е виден столичен адвокат, политик и член на Народнолибералната партия – Стамболовата. 

martin-todorov

През 1906 г. се провежда заседание на Общинския съвет. На него трябва да се реши каква да бъде настилката за централните части на София като част от новия ѝ модерен облик. Като противник на асфалта, Тодоров предлага за настилка на улиците и площадите в центъра други два варианта – каменна и паважна.

След проучване на две комисии, назначени да изберат най-добрия вариант, се решава, че жълтите павета са най-подходящи, макар и много скъпи. Въпреки цената, Мартин Тодоров е твърдо решен паважът да се появи по българските улици. Организира се и се провежда търг, който да намери предприемач. Задачата на предприемача ще бъде да е вносител, изпълнител и представител на производителя. Печели “Българско индустриално керамическо дружество Изида”.

И тук идва моментът, в който се намесва Австро-Унгария. 

В България не е развито и усвоено производството на керамични павета, затова намират специализирано предприятие в Австро-Унгария. Защо точно тази държава, не знам. Една от възможните причини е, че с качването на Фердинанд на българския престол, връзките между Австро-Унгария и България се задълбочават.

Сключва се сделка с унгарското дружество “Teglagyar Tarsulat Pesten”. Те произвеждат жълтия керамичен паваж, като добиват варовик, наречен мергел или марга, от мини край Будапеща. Мергелът се стрива на прах, оформя се и се изпича в специални пещи при температура от 1300 градуса.

Започнатото поставяне на паважа в София се извършва под строг контрол от общината. 

След поставянето на половината паваж, комисия от специалисти от пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради извършват проверки. Целта на проверките е да се установи дали всичко е изпълнено както трябва преди да се продължи с останалата част от работата.

Така от 1907 г. до 1908 г. централните улици и площади на София засияват с красотата на жълтите павета, с общо количество 5 930 246 кв. м. За жалост, поддържането на паважната настилка изисква ръчен труд и излиза доста скъпо. Може би и затова, не бих казала, че сме ставали често свидетели на ремонти. Разбира се, трудът и парите не са оправдание за занемаряването на един от символите на София. Колкото и да са прекрасни паветата, имат и един доста голям недостатък. При намокряне стават хлъзгави и то много, което затруднява и пешеходците, и колите. Мисля, че няма човек, който да не се съгласи с мен.

sofia-centrum-yellow-pavement

Днес вече близо 3 месеца паважната настилка понася тежестта на много българи, недоволни от управляващата власт. 

За съжаление, се стигна до изваждането на малка част от паветата именно от хората. Във връзка с това, зам.- кметът на културното наследство и образование, Тодор Чобанов, призова гражданите да не нарушават целостта на паважната настилка. Жълтите павета са част от културното наследство на България от 2013 г.

Проблемът с възстановяването на жълтите павета е доста голям, въпреки че една част от от тях би могла да се пренареди успешно. Според арх. Иво Пантелеев, който работи по проект за ремонт на част от центъра на София, 30 на 100 от паветата биха били разрушени при тяхното изваждане. Това, за съжаление, е нормално, щом от 1908 г. до днес без особена поддръжка понасят тежестта на историята на София.

Надежда има може би в думите на Тодор Чобанов. Според него общината води преговори за закупуване на технологията на производство на паветата от сегашния наследник на старата фабрика, произвела паветата.

За да не залитна в статията към проблема кой какво казва и какво всъщност прави от страна на управляващите, спирам до тук. Ти, който не си бил запознат с историята на този прекрасен символ на столицата ни, вдъхващ една по-особена атмосфера, красота и естетика, вече я знаеш. А какво ще става с настилката тепърва… никой не знае.

Андриана Петринска
Latest posts by Андриана Петринска (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *