Казва ли ни психологията само неща, които знаем?

Случва ми се, наблюдавайки някакъв феномен, да изкоментирам, че случващото се съответства на нещо, което съм учила. Отговорът обикновено е едно пренебрежително "аз това си го знам и без да съм учил/а психология". Загуба на време ли са тогава тези минимум 6 години, които ще прекарам в университета? Не. 

Като за начало искам да изясня какво аз изучавам и съответно разбирам под  термина "психология". В немските университети психологията се разглежда като емпирична (основаваща се на експериментални данни) наука, на пресечната точка между социалните, природните и хуманитарните науки. Това е важно уточнение, тъй като много се разминава с всекидневната представа за “психология”. Всеки от предметите ми започва с думите „психологията е наука за човешкото поведение и изживяване“ и съдържа поне един урок на тема методи, експерименти и/или научна работа.

В днешно време психологията си борави с методи като ядрено-магнитния резонанс и данни на молекулярно и генетично ниво и използва голямо разнообразие от методи за статистически анализ. Пиша всичко това, защото ми прави впечатление, че много хора още си представят тази наука като нещо езотерично, като философско течение или като опит просто да се манипулират хората. Други пък виждат психолозите като набор магьосници, които могат да четат мисли и от две думи да им кажат, че явно са имали проблеми с майка си като деца. Реалността е доста по-прозаична.

Какво всъщност прави психологията?

Казва ли ни психологията наистина само неща, които знаем? Да се върнем на дефиницията ми горе. „Психологията е наука за човешкото поведение и изживяване“. Тоест би било изключително тъпо, ако изводите, до които стига, и феномените, които изучава, нямат нищо общо с живота на хората. Целта на психологическите изследвания обикновено е да се отговори на въпроса “защо?”. Родителите на едно малко дете вероятно безброй пъти са изпитали на гърба си факта, че от един момент нататък то попада в една „опака“ фаза. Детето започва да се тръшка и да прави обратното на това, което е помолено. Нямат нужда някой психолог да им каже, че има такъв феномен. Това, което обаче би могло да им бъде полезно е, че почти всички деца минават през тази фаза. Че причината се корени в развитието на личността и че не са лоши родители. А също и че има начини да се справят спокойно със ситуацията. С други думи в психологията се разглеждат феномени от реалния живот, изследва се колко са разпространени, откъде идват и какви изводи можем да си извадим от тях. В някои случаи и как може да им се противодейства. Тоест може да изглежда, че изводите, до които се стига, не са нищо ново за страничния наблюдател. Но всъщност редовно това е целта.

Силата на статистиката

Случва се обаче и това, което лаиците на тема психология си представят, да не е вярно. Говорим например за ефекта на наблюдателя и някой ми заявява „не е вярно, аз оня ден помогнах на една баба да си пренесе покупките“. Моят отговор е „евала, но…“. Но ти си си ти, а статистиката си е статистика. Както и в много други науки, психологията работи с вероятности, допустима грешка и ред други статистически методи. “There is power in numbers” е казал някой някога – има сила в количествата. Това е вярно за всяка една наука и е още един важен принос на емпиричната психология. За да можем да твърдим, че една хипотеза, която имаме за човешкото поведение, е вярна, трябва да видим дали и как тя важи за голямо количество хора. Иначе рискуваме да си извадим заключение, основано на някакво изключение и грешно в общия случай. Обратно на примера по-горе – за съжаление само защото ти самоотвержено помагаш на хора в нужда, не значи, че всички го правят. Изследванията показват, че повечето не го. И е хубаво да си наясно с този факт, ако случайно на теб се наложи да търсиш помощ.

Hindsight bias

Последната точка по темата казват ли психолозите аджеба само неща, които знаем е, че хората принципно много обичаме всичко да знаем. Или поне да казваме, че всичко знаем. Пак психолози са установили, че след като едно събитие е минало и разполагаме с всичката информация по него, човеците много обичаме да казваме, че от самото начало сме знаели какво и как ще стане, дори да не сме. Дори изобщо да не е имало как да предскажем събитията. Този ефект е наблюдаван спрямо резултати от избори и футболни мачове, на финансовата борса и в много други сфери и ситуации. В ежедневието пък се наблюдава при кажи-речи всяка майка или баба („аз колко пъти ти казах, че така ще стане“). Майките и бабите обикновено са прави, останалите обикновено не сме. Цялото нещо се нарича hindsight bias и принадлежи към група психологически феномени (biases), които разглеждат мисловните грешки, които допускаме, взимайки решения. Защото хората далеч не сме толкова рационални, колкото си мислим. Затова психологията е толкова вълнуваща. Защото макар често да потвърждава неща, които вече знаем, други пъти ни показва колко лесно и неусетно успяваме да се заблудим. Но повече за това друг път!

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *