Мираж

Не мога да тичам достатъчно бързо

Достатъчно силно към жълтия залез

Не мога да дишам достатъчно кратко 

Достатъчно малко за своя комфорт 

 

Колко съблазън има в сините устни

Когато душата си тръгне свободна

взима всеки друг цвят 

Колко грижа има в сълзите

които солено попиват 

всяка рана и всеки заряд

 

И как те оставят пълен с въздух

да се носиш по сините вълни

Безжизнено важен само полумръкнал

Само за водните пришълци 

 

Тишината дебне на дъното

Но, уви, не можеш да се свиеш

Заровен във тъмното 

Удрян стократно с камшик

Не можеш да тръгнеш прокъсан

Не можеш да пиеш солени глътки

Няма как лъчите през теб да влязат

да пришият в гърдите ти кръпки

 

Последни сили дърпат въжетата

(Как въобще си помисли

че можеш да летиш?)

Грохот и спазми от спомени,

фетиш на боговете да наричат

мъката опит

И жаркото слънце надежда

Нямам отговор на този ужас

Нямам юмрук да протегна

към захабения хоризонт

Но остана ли тук 

Запленена от синьото

или заплетена в жаден мираж

Дали ще помисля 

брега за отвъдното

Или жълтия пясък за живот

 

2016

Зарина Главева
Latest posts by Зарина Главева (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *