„Хвърли го, баба, у реката“. Тази фраза несъмнено е отгледала и възпитала редица български деца. Да, но вече сме 2019 година. Превръщането на речно корито в бунище е не просто опасно за здравето, силно застрашаващо околната среда и меко казано грозно, а показва липсата на каквато и да е мисъл за бъдещето. Време е да поправим грешките на миналото и да си изчистим боклуците от реките.
За никого не е тайна окаяното състояние на световния океан. Всеки среща драматични сцени от филми на Discovery, National Geographic, Animal Planet и т.н, било то по телевизията или в социалните мрежи. Но лошото е, че с това се изчерпваме. С гледането на клипчета и споделянето на поучителни картинки. Ефектът на наблюдателя. Мислим си, че тези проблеми са твърде далеч и не ни засягат. Океан. Безбрежна шир. От пластмаса. Добре тогава. Черно море е по-близо.
Знаете ли, че замърсяването с микропластмаса на българското Черноморие е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета в света? Изследване, проведено като част от кампанията на Грийнпийс – „Свободни от пластмаса“ показва, че през август месец 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
И като стана дума за река – всъщност оценката за това колко точно пластмаса се влива е направена в проучване от „The Ocean Cleanup”. То показва, че годишно в световния океан се вливат от 1,15 до 2,41 милиона тона пластмаса от реките. Една елементарна сметка ни показва, че това са средно 50кг в секунда! Това е катастрофално и е редно всеки един от нас да помисли за решения на този проблем. А те не са никак малко. От напълно тривиалните такива като намаляване на употребата на пластмаса, рециклирането ѝ чрез различните екологични кампании, та чак и до едно по-интересно решение от Австралия.
В град Куинана са поставили нова изключително проста филтрираща система. На изходите на дренажните тръби биват монтирани мрежи, които задържат отпадъци и така предпазват околната среда. Когато „капаните“ се напълнят, минава камион, който да събере боклука. Този проект в началото е стартирал с едва две мрежи, но когато след едва няколко седмици тези мрежи събрали близо 400кг отпадъци, то местните власти решили, че това е изключително полезна система.
Макар в началото да не е изглеждала икономически изгодна, впоследствие установили предимствата ѝ. Още едно от тях е, че събраният боклук бива откаран за сортиране и в последствие за рециклиране. Това е една малка крачка към опазването на околната среда. Но защо да не я направим и ние? Защо не се изпълни в световен мащаб? Това, разбира се, е само една от многото идеи и мечти. Ще бъде хубаво, ако от идеи се превърнат в реалност. Много вода ще изтече докато почистим реките си. Но е време да започнем. Защото оправданията не минават пред природата!
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021