Нестинарството: магическият танц по жарава

През 2009г. в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО влиза прекрасния български ритуал наречен нестинарство.

Произходът на нестинарството

Произходът и етническата принадлежност на нестинарството са все още обект на дискусия. Според някои е християнизиран езически обред, може би след смъртта на ​Константин Велики,​ водещ началото си от Тракия. Според други произлиза от Дионисовата обредност. Трети смятат, че води началото си от Мала Азия, като дори някои изследователи правят връзка между нестинарството и средноазиатския шаманизъм. Дори има и мнения, че българите са го заимствали от татарите, заселили се в Русия. Не липсват и мнения, че нестинарството е дяволска, сектантска работа.

За сега официално можем да приемем, че нестинарството си е част от българската култура. С танци по жарава отбелязваме празника на Константин и Елена, който от своя страна произхожда от древен езически празник, свързан със слънцето и промените, настъпващи в космоса.

Св. Св. Константин и Елена

Територията, която се приема за начало на нестинарството, е в Странджа планина, която е и духовна територия. Практикувало се е и в Беломорска Тракия. Влахово е свещеният център. Именно там се е зародила вярата в Св. Св. Константин и Елена, защото там те били намерени мъртви. Нестинарските села в този район били двуезични. Говорили са на български и архаичен гръцки. Вероятно защото там се е запазило тракийско население, което частично е било българизирано и грецизирано.

За нестинарите едно време не е имало значение дали са от гръцко или българско село. Те наричали вярата си закон. Нямало е полово разделение, но жените преобладавали. Определяли се главна нестинарка или нестинар, като се е гледало човекът да играе най-добре и най-дълго в огъня и да предрича най-точно.

Нестинарските обреди

В миналото нестинарите са се смятали за отделна общност, която получава дарби посредством Св. Св. Константин и Елена. Чрез светците праведника (нестинара или нестинарката) изпитва желание да играе в жив разгорял огън и започва да предсказва бъдещето. Главният нестинар пази знанието и ръководи обредността. 

На пролет всички нестинари отиват при него/нея, за да им каже какво да правят. Те носят дарове, с каквито ги изпраща и после от дома си. Кани ги първо в собствения си параклис, да се поклонят на иконите и после ги гощава и изпраща церемониално. Нестинарите имат и върховен вожд, който ръководи целия празник и разрешава споровете в селото. Ръководителят на обреда определял момчета, които да носят иконите. Само след игра в жаравата имали право да седнат на обредната трапеза. Да те изберат за икононосец било голяма чест. Смята се, че имало специални хора, които се занимавали само с огъня и разстилали жаравата.

През двадесетте години на 20-ти век, църквата започва да напада всячески нестинарството и бавно общността се разпада. В България нестинарството е забранено от управляващата комунистическа партия през 1960 г. Представители на Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет – Бургас са изпратени в центъра на нестинарството – с. Българи. Остава разрешението ритуалът да се изпълнява по заведенията, но само като шоу. И въпреки това ритуалът продължава тайно да се изпълнява.

Днес е запазен в селата Българи, Кости и Бродилово. За жителите на селата намиращи се в сърцето на Странджа денят на Св. Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник, който се отбелязва по стария календар на 3-4 юни. По новия календар е на 21-23 май.

Източници:

Фол, Валерия; Нейкова, Ружа\Огън и Музика\ Тилиа 2000 Ангелова, Росица \Игра по огън – Нестинарство\ София БАН 1955 

Андриана Петринска

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *