От Хайделберг до БАН – интервю с Цветина Стоянова

Здравей, Цвети!

Привет!

Представи се. Как се ориентира към природните науки?

Казвам се Цветина Стоянова, на 23 години съм и уча магистратура Биохимия в Хайделберг. Бакалавърът ми също е специалност биохимия, отново завършен в Хайделберг. Към природните науки се ориентирах в гимназията – в 11-ти и 12-ти клас бях най-впечатлена от биологията и химията и предметът биохимия обединява двете науки. 

Как реши да проведеш задължителната си практика по време на магистъра в БАН?

Част от практиките си направих в Хайделберг, но реших, че искам да видя как протича експерименталната работа и на други места. По програмата Еразъм+ имах възможност да си избера някоя друга страна за практика. Реших, че ще ми е интересно да видя нивото на науката, както и възможностите за реализация в България.

По какъв проект работиш/работеше?

Практиката основно имаше за цел да ме вработи в методите, с които се занимава екипът ми в БАН – масспектрометрични анализи и протеомика.

Какви бяха представите ти за БАН преди да дойдеш, и какво те очакваше на място?

Дойдох без да имам никакви предубеждения и бях много приятно изненадана от работната атмосфера и колко подкрепящи са хората, с които работя. Не очаквах лабораторното оборудване да е като това в Хайделберг, но останах удовлетворена от новата апаратура, която заварих в БАН.

Техниката в БАН
Част от техниката в БАН, снимка: Цветина Стоянова

Остана ли доволна?

Да, определено. Начинът на работа е друг, но всеки екип си има своите методи и бързо свикнах с работната обстановка в БАН. 

Какви възможности за реализация предлага България на младите учени?

Възможност за докторантура, от която, може би, и аз ще се възползвам. Не мога да кажа как стои въпросът с възможностите за реализация към дадена фирма, тъй като досега съм се занимавала с наука само на академично ниво.

Защо е важно една държава да има силна научна общност?

Науката дърпа и бизнеса напред. В най-добрия вариант, продуктите, предлагани на пазара (медикаменти, козметика и др.), биват подкрепени от научни изследвания, потвърждаващи рекламираните ползи и ефекти. 

Смяташ ли, че в България учените биват чути и на тях се гледа с авторитет? 

Смятам, че голяма част от науката остава “бутикова”, т.е. не намира приложение и следователно няма място за нея на пазара. Оттам и много хора виждат науката като нещо абстрактно. С авторитет се гледа на хората, които успяват да внедрят науката в бизнеса и да намерят приложения за нея.

Какво би могло да се подобри в сферата на науката у нас?

По-добро финансиране на научна дейност. Хората, които се занимават с наука да нямат нужда от допълнителни занимания, за да си осигурят достатъчно доходи, тъй като науката сама по себе си отнема много време и усилия.

Благодарим за това интервю и ти желаем успех!

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *