21-ви век: средната продължителност на живота в някои държави надвишава 80 години, нелечимите онкологични заболявания намаляват прогресивно, СПИН се превръща в хронична инфекция без риск за живота на болния. Всичко това е постигнато благодарение на труда на медици, фармацевти и научни работници. Въпреки това, някои хора все още изпитват недоверие към професионалистите в бели престилки, обвиняват ги в умишлено разболяване на населението, наричат ги „промити“ и какво ли още не.
На фона на всички постижения на медицината, в най-голям бич за здравето се превръща самодиагностицирането, самолечението, липсата на здравна култура, фалшивата информация и недоверието към хората, учили поне 6 години, за да се грижат за нашето здраве.
Вероятно голяма част от населението на Европа днес непряко дължи живота си на Едуард Дженър. Благодарение на първата ваксина, създадена от него, не умираме масово от едра шарка. Още Пастьор е стигнал до заключението, че щом има ваксина против вариола, вероятно може да бъде създадена такава за всяка инфекциозна болест.
През 1998г. д-р Андрю Уейкфилд публикува свое проучване в The Lancet, в което твърди, че съществува връзка между MMR-ваксината и аутизма. Lancet сваля публикацията на Уейкфилд поради „неточност на данните и противоречие с предходни проучвания“. За съжаление това се случва цели 12 години по-късно, давайки на света време за разпространението на „анти-вакс идеологията“. Антиваксърите вероятно вече са стотици хиляди по целия свят, а техните аргументи вече са най-разнообразни – от класическия аутизъм, през алергиите, до крайното „ваксините са направени да ни разболяват, а не да ни предпазват“.
Нека накратко разгледаме тези три основни аргумента. Най-напред, проучването на Уейкфилд е подкупено от адвокати на родители, участващи в дела против ваксините, а субектите на изследването са внимателно подбрани. [CMAJ. 2010 Mar 9; 182(4): E199–E200.]
На второ място, факт е, че са документирани случаи на тежки алергични реакции към приложени ваксини, но такива реакции са възможни и при прием на редица лекарства и храни. Съществуват и други противопоказания за ваксиниране, но затова ваксините се поставят в лекарския кабинет, където той може предварително да направи оценка на пациента, да прецени дали има причина ваксината да не бъде приложена и да може да реагира навреме при евентуална реакция след приложението ѝ.
По отношение на въпроса с разболяването от ваксини, според данни на , случаите на морбили в Европа за януари 2018г. са близо 15 000, като почти всички са вследствие на пропусната или недовършена ваксинация.
Не е изключено дете, което няма как да бъде имунизирано (напр. заради имунодефицит), да влезе в контакт с друго дете, болно от предотвратимо с ваксина заболяване, която родителите са отказали да поставят. Не всички осъзнават, че така тяхното дете става опасно за околните. Причината в днешно време да смятаме толкова заболявания за „изчезнали“, е т.нар. групов имунитет. Когато достатъчно голяма част от населението е ваксинирано (минимум 80% за полио и 90-95% за морбили), повечето хора не могат да бъдат инфектирани и заболяванията няма как да се разпространят. Съзнателният избор един човек, който може да бъде ваксиниран, да не го направи, поставя в риск не само него, но и най-слабите членове на едно общество – малките деца, тежко болните и възрастните хора.
Всичко това се случва заради погрешната информация на едно подкупено проучване. Моля, четете само официални източници с проверени текстове що се отнася до вашето здраве и здравето на вашите близки.
Ето няколко надеждни източника:
- Световната здравна организация: https://www.who.int/topics/vaccines/en/
- Проект на Оксфорд с цел снабдяване на широката публика с коректна и надеждна информация по темата - http://vk.ovg.ox.ac.uk/
- Национална информационна кампания „Ваксинко“ - http://vaksinko.bg/faq/
