Ще те облека в рокля от небе,
която нощем ще се слива с теб.
Платът не ще скрива
голия ти гръб –
на него е цялата Вселена.
Всяка мъничка
звезда от плът
ще грее
под косата ти червена.
Ще те облека в рокля от море,
която сутрин ще докосва изгрева.
Плисирана от вълните ще притиска
бушуващата буря в теб.
Вятъра, дъжда
и онзи гръм от чувства
не ще изплуват
над пристана с ръжда.
Ще те облека в рокля от поле,
която от тялото ти ще гори по пладне.
По преплетени като нишки стебла
поемаш всеки ден.
Това са възможните пътища
и след всяко бъдеще,
останало несбъднато,
ще остават само въглища.
Избери една от трите
и гледай
как линия разделя другите две.
Те никога не ще се слеят
в света образуван от теб
и това е хубаво,
а и страшно,
тъй както създаден е човек.
Ти реши коя рокля ще облечеш,
а аз от теб ще я съблека.
Знам, че ти избираш това,
което довечера ще ми дадеш.
Тяло, дух или разум
дано да ти стоят добре.
Радослав Симеонов
#PauloRadelho
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021