На 19 януари 2019, около 60 души се събраха в началото на пешеходната част на бул. Витоша в София, за да отбележат втората годишнина от Women’s March 2017 – движението, в което милиони жени в САЩ и по света протестираха срещу женомразките изказвания и политики на Доналд Тръмп в навечерието на стъпването му в длъжност като президент на САЩ. Глобалната инициатива се състоя отново и през миналата и тази година с нова цел –повече защитници за правата на жените и малцинствата в управлението. Women’s Wave Sofia – събитието, организирано от Студентското общество за равенство при СУ като част от международната мрежа Women’s March Global, обедини участниците под надслов „ДА СПРЕМ НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ“. Срещнахме се със Стойо Тетевенски, един от главните организатори и член на Студентското общество за равенство при СУ, за да ни разкаже повече за инициативата, посланието и половото неравенство в България.

Какво представлява Women's Wave Sofia?

Женска вълна - София е акция, с която се присъединихме към третото световно Шествие на жените (Women's March). Тази година мина под надслов „Да спрем насилието над жени“. Идеята ни беше да създадем стена на включването и солидарността и мисля, че до голяма степен успяхме да го направим. Със сигурност привлякохме много погледи.

Защо точно "wave", има ли някаква символика във вълната?

Лично за мен вълната означава набиращото сила световно движение, адресиращо структурните проблеми по пресечен и включващ начин (пресеченост или intersectionality на англ. – понятие в критичните теории, според което дискриминиращите и потиснически практики срещу различните малцинства и уязвими групи, напр. жени, цветнокожи, ЛГБТИ хора, етнически малцинства и т.н. са взаимно свързани и трябва да бъдат адресирани в обща борба за равенство; бел. ред.). В последните години виждаме вълна след вълна инициативи отдолу нагоре, започнати и водени от цветнокожи жени - #metoo, Women's March, Black Lives Matter, ученическите шествия за по-строг контрол върху оръжията в САЩ и пр. Осигуряването на истински, а не тотемен, достъп до вземането на решения и изграждането на движението отприщи нови начини на съпротива, които прегръщат нуждите на маргинализираните групи и признават нуждата от тяхното системно адресиране. Защо „вълна“? От възникването си през 2017 г. Women's March извървя дълъг път, но все още основното предизвикателство остава преминаването от годишни протести към изграждането на сплотена и мобилизирана общност, основана на демократичност и локални действия, т.е. към организирано движение.

Вие организирахте събитието като част от глобалната инициатива Women's March Global. По какъв начин България се вписва в това движение?

Women's March започна през 2017 г. като директен отговор на избирането на Тръмп за президент. Това широко обединение, водено от цветнокожи жени, ЛГБТ жени и жени с нисък социално-икономически статус, даде смели заявки от самото си начало и постави силен фокус върху индивидуалните и колективни нужди на многообразието от идентичности, които представлява, но и включи много други въпроси в каузите си и по този начин се конструира като качествена противоположност на набиращото сила крайнодясно националистическо и консервативно движение.

В много отношения ситуациите в САЩ и в България си приличат. От една страна, много от идеологическите постулати в България са внесени от чужбина (истерията покрай т.нар. „джендър идеология“, движението срещу абортите), а от друга десетилетия наред българският политически елит използва подобно на американския етнически и религиозни малцинства (и мигранти), за да внушава нуждата от „сигурност“ и „стабилност“ докато налага неолиберални политики. В България ЛГБТИ хората, ромите, мигрантите, мюсюлманите, левите и активистите, вкл. от движението за правата на жените, са мишена на едни и същи националистически сили.

Проблемът е, че хората на предната линия, най-често жертва на бедност, расизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия и пр. изграждат общи коалиции и търсят начини за адресиране на системни проблеми. Ние осъзнаваме свързаността на системните потисничества и затова подкрепяме разнородни на пръв поглед акции - от протестите в подкрепа на Истанбулската конвенция до протестите на майките на деца с увреждания. В този смисъл ролята на различни акции на солидарност като Женска вълна е да насочи вниманието на хората към споменатите системи на потисничество - като патриархата - и да привлича повече хора в борбата срещу тях.

Кои според вас са основните проблеми, свързани с полово неравенство, пред които е изправено българското общество днес?

Проблемите са многопластови и изключително сериозни. Насилието и дискриминацията са такива структурни проблеми, които се коренят в патриархалната система на отношения в обществото. Именно това най-трудно се възприема от хората, отчасти поради липсата на ангажимент на властимащите, които изключително често изпадат в сексистки ситуации. Това нормализира мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета; бел. ред.) и сексизма на ниво неглижиране на жените, обективизация и пр. Така всички са против насилието, но фактически оставящи всички останали проблеми (които сами по себе си водят до насилие) извън сферата на намеса.

Нужни са качествени и всеобхватни мерки за борба с половите неравенства. Те трябва да включват всяко звено по линията на обществените отношения - от повишаване на чувствителността на администрацията, полицията, лекарите и пр., през промяна на принципите, на които се основава образованието, до категорична и публична позиция на всички властимащи по отношение на проблемите.

От правна гледна точка също има редица пропуски (например преследването не е престъпление, също така няма престъпления от омраза по полов признак), няма система от кризисни центрове, няма сериозен ангажимент въобще в осигуряването на сигурност и защита за преживелите насилие.

Същевременно в последната година видяхме почти всички политици да се обявят срещу „третия пол“ (каквото и да означава това) и се стигна до ситуация, в която Конституционният съд обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна, защото се основавала на „джендър идеологията“. В доминиращия наратив в България джендър е трети пол (т.е. има мъж, жена и джендър) - означавайки ЛГБТИ човек. В толкова абсурдна ситуация се намираме. Основна задача за нас остава борбата за признаването на социалната роля на пола като ключов фактор, водещ до полови неравенства и насилие, основано на пола.

Каква беше публичната реакция (от страна на българи, чужденците, които се включиха, международния отзвук) на инициативата?

Много непознати хора се включиха към акцията, предимно чужденци. Нашето послание за пресеченост включваше и знамето на дъгата, поради което се чуха доста хомофобски изказвания.

Също обичайно за нас е да чуваме как дискриминираме мъжете, защото сме говорили само за насилие над жени. Патриархалните норми, разбира се, вредят и на мъжете и пътят на преминаването към равностойни отношения между половете се основава на разрушаването на предразсъдъците и стереотипите, които вредят на всички хора. Но няма съмнение, че в огромната си част тази система потиска жените повече от мъжете, затова ние се обединяваме за адресиране на най-спешните проблеми на първо място.

Имаше също така много позитивни реакции - няма нищо по-хубаво от това непознати хора да ти благодарят, защото се застъпваш за тях. За мен най-важното нещо е, че много хора чуха нашите доводи. Нямам илюзията, че една шепа хора могат да преобърнат системата изведнъж. Но вярвам, че трябва да водим тези най-трудни разговори за това що е привилегия и що е потисничество, за да можем да преминем отвъд тях. И се надявам повече хора да разпознават каузата ни.

Какви други събития и инициативи планирате за в бъдеще?

Студентско общество за равенство при СУ е член на комитета, организиращ ежегодното Шествие за правата на жените на 8 март. Тази година планираме редица съпътстващи акции, включително публични акции за всяка убита жена от домашно насилие. Комитетът включва широк спектър от активисти, неформални колективи и неправителствени организации, включително Български фонд за жените, Клуб за еклектичен феминизъм, Постоянна ромска конференция, ЛевФем, Младежка ЛГБТ организация Действие, Фондация Билитис и др.