Ако ме питате дали гравитационните вълни съществуват, съм длъжен да отговоря, че не знам. И все пак проблемът е изключително интересен.
Тези думи споделя Алберт Айнщайн на своя лекция преди близо един век. Днес вече знаем за тяхното съществуване, а експерименталното им потвърждение донесе Нобелова награда на учените Райнер Вайс, Бари Бариш (който наскоро изнесе и лекции в България) и Кип Торн. Но какво всъщност представляват гравитационните вълни? Трябва ли да следим за флагчето на спасителя, преди да влезем в дълбоките води на космоса? Нека заедно се потопим в това необятно море на Вселената, за да получим някои отговори.
За да разберем колко значимо е това откритие и колко голям е пътят до него, нека да се върнем назад във времето. През 1686г. сър Исак Нютон пише своята теория на гравитацията. Историята с ябълката е известна, а нейната достоверност продължава да буди дебати. По-логично е да считаме, че трудовете на Кеплер, Хук, Халей и Рен са навели великия учен към мисълта за притеглянето. И в двата случая трябва да признаем, че и до днес ние използваме класическата механика благодарение на плодовете на труда на Нютон.
Симулация на сливане на две черни дупки
Накратко ще обясня неговия извод за гравитацията. Гравитационната сила между две тела зависи от масата на телата и от разстоянието между тях. С други думи, за да има гравитационно привличане между две тела, където и да е във Вселената, е необходимо те да имат маса. Това означава, че все пак има някакво привличане между мен и Ема Уотсън. За съжаление разстоянието между нас е това, което ни пречи да се съберем. Тази теория може да не помага в любовния живот с известна актриса, но е помогнала да бъде предвидено съществуването на планетата Нептун. Въпрос на приоритети.
Формулата на Нютон е достатъчно точна при описание на обекти с относително слабо гравитационно поле. Но, както се оказва по-късно, тя не е достатъчна да опише всички взаимодействащи си гравитационно обекти. Аномалии в орбитата на планетата Меркурий дават първите признаци за слабост във формулировката на Нютон. Това му пречи и да създаде единна теория на гравитацията. Както самият той пише в труда си „Principia“:
„До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз досега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям“.
Следва продължение…
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021