В България всеки ден се проваляме

Политиците ни провалят и ние сами се проваляме. Правим го по всевъзможни начини. Допускаме хиляди хора да загиват в пътни инциденти всяка година. Примиряваме се с изтичането на всичките ни лични данни от Националната агенция по приходите. Срамуваме се от расизма, хомофобията и сексизма,  които култивираме, както и от от вечната си губеща позиция в света. Свикваме с почти необратимата демографска криза, в която живеем. Приемаме да се съсипва и разпада историческата ни архитектура, да бъдат ограбвани паметниците на културата ни. Извръщаме поглед, когато видим как природата на България се унищожава пред очите ни. Шегуваме се с бедността си. 

За всички тези провали има една единствена причина и това е пораженческата ни нагласа.

Всеки един от примерите, посочени горе, представлява червена лампичка, която светва, когато нещо в държавата не работи добре. Когато някой източи данните на огромен процент български граждани от НАП, разбрахме, че имаме проблем със сигурността. Прекарахме няколко седмици в безнадеждни шеги по темата и заключихме, че толкова си можем в майка България. 

А защо пък да не можем повече? 

Защо не използваме проблема, пред който сме поставени, като възможност? Да инвестираме средства, време и работа в сигурността на данни. Според dealroom.co през 2019 година в Европа са били инвестирани над 250 млн. евро в софтуерни компании, разработващи продукти за защита на данни, и общо над 1, 3 млрд. евро в компании, занимаващи се с кибер сигурност. Ако използваме пробива в НАП, за да извлечем и анализираме информацията от него, бихме могли да изградим основите на иновативна защитна индустрия в България, с която да привлечем част от европейския, а защо не и световния, пазар. 

Photo by Shahadat Rahman on Unsplash

По същия начин можем да използваме черната хроника, за да разработим защитни механизми по пътищата. 

Ако всички пътни инциденти са подробно описани, то тези данни могат да се използват за статистически анализ, който да покаже факторите, оказващи най-голям ефект върху сигурността на пътя, като се вземат предвид всички възможни обстоятелства. А продължителното събиране на пътни данни позволява тестването на различни мерки за обезопасяване на обстановката. Регулацията на движението по пътищата в дадена страна не е въпрос на късмет, а резултат от подробно планиране и редовна поддръжка. Не е магия, не зависи от разположението на звездите и не е нужно да става причина за смъртта на стотици хора всяка година. 

Да се целим в първото място, а не просто да се чудим как да закрепим положението.

Нека забравим за малко за всички външни фактори, които уж са причина все да не ни върви. Вместо това да се съсредоточим върху всички възможности, които по един или друг начин се отварят пред нас. В България много неща имат нужда да бъдат поправени и те няма как да се оправят сами. Ние можем или да мрънкаме и да пускаме тъпи шегички, или да се вземем в ръце и да измислим решения. В крайна сметка държавата, в която живеем и в която евентуално ще живеят децата ни, си е единствено наша и от нас зависи дали ще бъдем победители или загубеняци. Няма гаранция, че ако опитаме да подобрим стандарта на живот или спазването на законите в страната, това ще се случи моментално. Вероятно ще се сблъскваме с много трудности и неуспехи на всяка крачка. Но единственият начин да постигнем нещо е да си поставим цел и да не се отказваме, докато не я постигнем. И така проблем след проблем и провал след провал ще се окажем на едно много по-добро място от днес.

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *