Защо програмистите в България са най-високо платени и какво означава това

Добре известен факт е, че програмистите в България са най-високо платените специалисти. Според данни на НСИ, средната годишна заплата в индустрията е над 10 хиляди лева по-висока от средната заплата за следващия най-добре платен сектор – финансовите и застрахователни услуги. През 2019-та година професионалистите в области като право и архитектура се нареждат на четвърто място, а сектори като здравеопазване и образование са едва седми и осми по размер на средния доход. 

Каква е причината програмистите в България да печелят толкова много повече в сравнение с останалите отрасли? 

Без съмнение, информационните технологии са сектор, изискващ сложни знания и умения, които не всеки притежава. Но нима мозъчната хирургия не изисква такива? Очевидно е, че в страната има голямо търсене на софтуерни специалисти, но същото важи и за останалите индустрии. В случая причината за огромната разлика в доходите не се крие в естеството на работа, а в източника на средства. 

По-голямата част от българския ИТ сектор е всъщност аутсорсинг сектор. Това означава, че работодателите обикновено са чуждестранни компании, сключващи договори с български компании, които на свой ред поставят проекти на програмистите си. По този начин се вливат външни средства в индустрията, което ѝ дава възможност да се развива по-бързо от секторите, разчитащи на държавни стимули. В резултат на това се отварят нови компании и клонове, с което и работни места. Увеличава се търсенето на програмисти, които учебните заведения трудно произвеждат, и съответно заплатите се вдигат.

Проблемът е, че при аутсорсинга крайният продукт отива обратно в чуждестранната компания, поставила поръчката. 

Впоследствие тя ще получи всички приходи от продажбата на софтуера или хардуера и освен това ще запази правата над разработката. Печалбите от тази индустрия сами по себе си са краткосрочни – те траят докато чуждите компании имат интерес да възлагат проекти на български фирми. В момента, в който пред тях се отвори по-изгодна алтернатива, например Индия, те изнасят операциите си извън България, с което прилива на средства в нашата икономика секва. Без адекватна намеса от страна на държавата спечеленото от аутсорсинга като пари и опит бързо може да бъде загубено. 

Освен това, България търпи загуби, защото програмистите биха могли да прекарват същото време в разработка на тукашни продукти и собствени проекти. Тяхната успешна реализация и продажба в дългосрочен план би допринесла много за развитието на ИТ индустрията, и изобщо за икономиката в страната.

Държавата трябва да развива програмистите и да им даде поле за изява.

На първо място, управляващите трябва да налеят средства в обучението на съвременни кадри. Тук става въпрос за хора, които проявяват истински интерес към програмирането и иновациите, а не са привлечени единствено от надеждата за големи пари. Математическата гимназия в гр. Гоце Делчев е прекрасен пример за училище с ясна стратегия за развитие на учениците. Фокусът върху информационните технологии помага на децата не само да боравят с компютър от малки, но и да бъдат по-грамотни и информирани във всяко едно отношение.

На второ място, България трябва да изгради механизми, с които да позволи на програмистите с вече натрупан опит да разгърнат потенциала си. Така те могат да създадат нови успешни проекти и компании и да предадат опита си на следващото поколение софтуерни и хардуерни инженери. Да се позволи на опитните специалисти да разгърнат потенциала си означава да се създадат стартъп ускорители, технологични центрове и фондове за рисков капитал. Държавата би могла да създаде свой фонд или пък съвместен с нашите съседки, по примера на балтийските страни, с който да стимулира развитието на сектора.

За да може България да се похвали с наистина процъфтяващ ИТ сектор, са нужни инвестиции.

Технологичният сектор в Европа е в разцвета си. Според Dealroom.co, холандска база данни за стартъпи и инвестиции, към днешна дата Европа е дом на над 138 хиляди стартъпа и 5400 фонда за рисков капитал. Общата сума, инвестирана в сектора през 2019-та година е близо 40 млрд. евро

Източник: https://app.europeanstartups.co/dashboard

За сравнение, в България се помещават по-малко от 800 стартъпа, 0.6% от общото, и 27 фонда за рисков капитал, 0.05% от всички. Общата сума, инвестирана в сектора през 2019-та година е 17.8 млн. евро или едва 0.05% от размера на инвестициите в Европа. 

Източник: https://bulgaria.dealroom.co/dashboard

Това сравенение може и трябва да бъде тълкувано по два начина: 1) България има страшно много да наваксва и 2) ползите от наваксването могат да бъдат огромни. 

Информационните технологии са сфера, която изисква много по-малко директни инвестиции, в сравнение с други отрасли. Много хора смятат, че за успешното развитие на един дигитален бизнес често са необходими единствено лаптоп и интернет връзка. Впрочем, трябват и хора, които знаят как се борави с тях. Този вид бизнеси има много по-малко фиксирани разходи отколкото традиционни индустрии като строителство, ресторантьорство, туризъм и тн. Airbnb не плаща за строенето, закупуването на имоти или поддръжката им, Uber не купува автомобили и не плаща бензин, Revolut не разполага с десетки банкови клонове и не плаща заплати за служителите на гишета. 

Използването на съвременни технологии позволява на компаниите да постигат много повече с много по-малко пари.

В този смисъл България няма нужда да бъде на три морета, нито да добива петрол, за да настигне другите европейски страни. Трябва, обаче, да инвестира в човешки капитал и образование, за да научи предприемачите да работят с лаптопи и интернет. И трябва да предостави финансиране на вече опитните програмисти, за да могат да оставят работата по чужди проекти и да преследват собствени цели и визия. 

Деница Йончева

5 thoughts on “Защо програмистите в България са най-високо платени и какво означава това

  1. На тая статия може да гледаме от две страни. От една страна е пълна тъпотия от друга е много добър кликбейт.

      1. Първо е пълна с глупости например предложението, че мозъчен хирург не изкарва толкова пари колкото програмист. После ни обяснява как трябвало държавата да прави това или онова. В САЩ стартъпите са успешни защото инвеститорите са частни, а не държавата. Насила стартъпи не стават. Аутсорсингът също си е съвсем наред, навсякъде по света повечето хора правят софтуер по поръчка. Тея дето правят софтуер за да го продават или като собствен продукт (Facebook) са изключение. Повечето софтуер който се прави е “трябва ни тука една ТРЗ програма за нашия завод, направете ни”. Няма никакъв проблем тоя продукт да не е собственост на български компании ми да си е на поръчителя, той така или иначе не е полезен за никой друг.

  2. Поздравления за добрата статия! Много ми хареса, всички от ИТ бранша имаме нужда от подобен страничен поглед, отстрани на фокуса ни, и свежа обективна мисъл.

    Бих си позволил да допълня и трети вид към вече описаните Продуктови и Аутсорсинг компании, а именно чужди компании с регистрирани дъщерни дружества, които по Търговския закон са български, но производството и развитието на софтуера е изцяло за фирмата-майка, както и клиентите са също зад граница. Нещо от сорта на “хибридни” компании, ако може така (метафорично) да се изразя.

    Иначе статията е много добре написана и достоверна, засягаща забравена от доста БГ компании нуждата от продуктово производство. Защото не в много далечно минало подобните на настоящите аутсорсинг компании имахме шивашки цехове, работещи изцяло “на ишлеме”, които в определен период претърпяха тотален срив като доста висок процент от тях прекратиха изцяло дейност.

  3. Ей това, потресаващо малоумно изказване, прееба цялата иначе нелоша статия:
    “… изискващ сложни знания и умения, които не всеки притежава. Но нима мозъчната хирургия не изисква такива?…”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *