Тази нощ ми отвори очите и няма да спя никога веч до мен приседна старецът морето и кое е важно обичам вълната обичам вълните и наистина бих съжалявал ако ти […]

Ще те облека в рокля от небе, която нощем ще се слива с теб. Платът не ще скрива голия ти гръб – на него е цялата Вселена. Всяка мъничка звезда […]

Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията „От мен няма да чуеш“ и […]

в обувките ми влиза вода като през октомври а е проливен юни в локвите балончетата пробват да пробият дъното и треперят и треперя с мокра коса в очите изтръпнало сърце […]

Представи си, че луната е балон, а пасажерите сме аз и ти. Ще летим из мастилен небосклон, ще събираме вселени скрити. Ако този белосребърен балон, напоен с въздух на мечтание, […]

От мен няма да чуеш, че си по-добрата ми половина, защото аз съм цялостен и ти си цялостна и само така можем да създадем нещо също толкова красиво и завършено. […]

Лицето ти за мене е икона, в която сбирам моите молби. И ти си всичко. Грешница, мадона. И святост и желание, мечти. Душата ти с моята се вплита. А ти […]

А можем ли да се обичаме от тук до следващото лято? Когато през вълни да тичаме, додето виждат ни очите. Ложето да е морето, пяната – постеля мека, а тленното […]

*** Не знаеш ли за силата, която гласът ти вече притежава, миг един, думи няколко посоките обръщат, за да остана, не да отлетя… Не знаеш ли за силата, която действа […]