Времето минава спомените бавно тлеят Копнежите на сърцето в сънищата греят В този свят изпълнен с болка и самота Кратък сън идва и озарен от любовта – събуждам се Толкова […]

„Жива си! Спокойно… Дишай!“                                                     „Вятър и мъгла“                                                            Бела Бенова   Дишай. Жива си. Повтарям като мантра. Росата, появила се по миглите, воал разстила пред очите и бавно, […]

Ръка да протегна, ще те одраскам. Да те прегърна – ще те опаря.  Бодли ми растат, ясно е,  посред бял ден освирепявам. И дума да кажа, все тежка е, кънти […]

Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири.   Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви.   Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад.   […]

Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко  Достатъчно малко за своя комфорт    Колко съблазън има в сините устни Когато […]

Сам съм, стоя след сън съсечен, на безликия бяс аз не попречих, грешките в себе си държа, нищо е моето раждане, а животът тъй далечен. Сам съм, стоя след сън […]

Да мирише на дим – есенно, чувствено, дим стаен в онова, деликатно и вкусно заспало по устните очарование, изгоряло – уви! – в сляпо старание да не остане и дим […]

И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира.   На кръстопътя между ден и нощ, […]

Погледни към мен, само веднъж погледни… и ще бъда пленен от твоите небесни очи!   Дори за част от мига твоя поглед да срещна, във вечността ще горя, във нашата […]