Когато говорим за рисковете от крайно настроен Европейски Парламент (ЕП), трябва да отчетем няколко важни неща:
1) По традиция избирателната активност на европейски избори е значително по-ниска от тази на национални избори, поради редица причини.
2) Има една значителна група европейци, които подкрепят ЕС, но го приемат за даденост. Тоест, те се активизират чак след като стане ясно, че ситуацията се развива в лоша за евроентусиастите посока, както видяхме във Великобритания.
3) Ситуацията в Унгария, Италия, Полша, Австрия и други страни членки показва евроскептични настроения в Европа.
4) Евроскептичната кампания е по-ярка и забележима от еврооптимистичната. Поне засега.
Ако съберем гореизброените фактори, ще получим следната възможна картина: Поради ниска избирателна активност и слабо участие на еврооптимисти, приемащи Съюза за даденост, има опасност от мобилизиране на евроскептичния електорат и сформиране на евроскептичен Европейски парламент като резултат.
Най-голямата опасност за ЕС и за България като част от него обаче е пренареждането на сцената на международната политика.
Заплахите за санкции, които САЩ отправяха към Европа при кризата с иранската ядрена сделка тази година, показват ясно къде стои разединена Европа в международния ред. От поведението на големите играчи като САЩ, Русия и Китай е видно, че не приемат ЕС като равностоен партньор във външнополитически план. Това не е голяма изненада, като се има предвид колко не обща е Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.
Европа търпи неуспехи и в други сфери. През 2000 г. Съюзът си постави за цел до 2010 г. да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света. Ясно е, че сме далеч от постигането и на икономическите, и на външнополитическите си цели. Нито една страна от ЕС не е достатъчно силна поотделно, за да претендира за място сред водещите актьори на международната политическа и икономическа сцена. Единственият шанс на Европа да застане от печелившата страна на новия ред е да се вслуша в мотото на българското председателство: „Съединението прави силата.“
Това защо е толкова лошо за страна като България?
Интересно е, че държавите от Вишеградската група са именно тези, които настояват най-много за повече свобода на правителствата и по-малко наднационални действия в ЕС, въпреки че те са сред страните, най-облагодетелствани от общия бюджет. Националистки настроения в европейска институция могат да дадат тласък към ситуация от типа „всяка страна да се спасява сама“ – което би означавало България да загуби финансова и външнополитическа подкрепа от силните си партньори, както и подкрепа за развитие. Малките икономики като българската се нуждаят от достъпа до 500 млн потребители в общия пазар на ЕС, от фондовете на ЕС от импулс за развитие, за да имат шанс да настигнат по-богатите страни членки.
Как да противодействаме на тези рискове и защо е важно да гласуваме тази пролет може прочетете тук.
- Този път ще гласувам! - January 14, 2019
- Рисковете пред Европейския Съюз - January 14, 2019
- Какво трябва да знаем за Европейския Парламент - January 13, 2019