Ако бях като бебе
Ако бях като бебе плачещо, весело, добро, щях да бъда друго същество. Ако бях като бебе, щях да бъда по-щастлив. Всеки щеше да ме гледа, моят свят нямаше да […]
Ако бях като бебе плачещо, весело, добро, щях да бъда друго същество. Ако бях като бебе, щях да бъда по-щастлив. Всеки щеше да ме гледа, моят свят нямаше да […]
Искам да пътувам върху някоя звезда, да обиколя вселената, за да те срещна. Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда върху плоскостта на зората безутешна. Преди да те открия […]
Бях стая с прозорци, стена без врати, бях източен изгрев, бях дъно. Бях грозде и пясък, и дъжд и почти присъда, която изпълних. Бях сол върху рана, бях трон и […]
телефонът вече не набира: покривът е покрив на змиите, камъкът е камък за крадците, въздухът е само въздух; всичко друго е в очите… в очите, които се движеха по вечния […]
И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира. На кръстопътя между ден и нощ, […]
В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам. Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]
Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]
Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири. Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви. Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад. […]
Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко Достатъчно малко за своя комфорт Колко съблазън има в сините устни Когато […]
Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията „От мен няма да чуеш“ и […]