Ако бях като бебе плачещо, весело, добро, щях да бъда друго същество.   Ако бях като бебе, щях да бъда по-щастлив. Всеки щеше да ме гледа, моят свят нямаше да […]

Искам да пътувам върху някоя звезда, да обиколя вселената, за да те срещна. Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда върху плоскостта на зората безутешна. Преди да те открия […]

Бях стая с прозорци, стена без врати, бях източен изгрев, бях дъно. Бях грозде и пясък, и дъжд и почти присъда, която изпълних. Бях сол върху рана, бях трон и […]

телефонът вече не набира: покривът е покрив на змиите, камъкът е камък за крадците, въздухът е само въздух; всичко друго е в очите… в очите, които се движеха по вечния […]

И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира.   На кръстопътя между ден и нощ, […]

В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам.   Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]

Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]

Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири.   Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви.   Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад.   […]

Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко  Достатъчно малко за своя комфорт    Колко съблазън има в сините устни Когато […]

Днес искаме да ви представим един по-различен прочит на избрани стихотворения от авторите Любомир Кючуков и Дилян Георгиев. Тях вече ги познавате от стихотворенията „От мен няма да чуеш“ и […]