Мираж
Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко Достатъчно малко за своя комфорт Колко съблазън има в сините устни Когато […]
Поезия
Градина от тръни
Сам съм, стоя след сън съсечен, на безликия бяс аз не попречих, грешките в себе си държа, нищо е моето раждане, а животът тъй далечен. Сам съм, стоя след сън […]
Дим
Да мирише на дим – есенно, чувствено, дим стаен в онова, деликатно и вкусно заспало по устните очарование, изгоряло – уви! – в сляпо старание да не остане и дим […]
Звезден щрих
И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира. На кръстопътя между ден и нощ, […]
Част от мига
Погледни към мен, само веднъж погледни… и ще бъда пленен от твоите небесни очи! Дори за част от мига твоя поглед да срещна, във вечността ще горя, във нашата […]
Любов по скалата на Рихтер
Тя се беше влюбвала толкова много пъти, колкото мъжете наричаха скъпи, тези които ги смятаха за тъпи. Бяха разбивали сърцето ѝ толкова често, обичаше силно, затова и беше лесно. Но […]
Адаптация
Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]
Душевен мир
В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам. Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]
Есен в Париж
Аз помня, срещнах те в Париж на есен. Някъде по Шанз Елизе. Акордеон подхвана стара песен, шансон в такт с облаците под твоите нозе. Ти просто се сгуши до мене. […]
Монологът в другата стая
Безстрастно подредени думи, в момент на пристрастие. Чувам монолога в другата стая. Но знам, че ти няма да ме чуеш. Онази пропаст между нас поглъща всичко… Чувам монолога в другата […]