„Жива си! Спокойно… Дишай!“
„Вятър и мъгла“
Бела Бенова
Дишай. Жива си.
Повтарям като мантра.
Росата, появила се по миглите,
воал разстила пред очите
и бавно, бавно се стича по бузите,
размазва грим, мечти и спомени.
Светът изглежда нереален
като от бутилка, две сира,
като на нямо кино,
където съм единствения зрител.
Дишай. Жива си.
Нищо, че силно боли всяка частица
от душата и тялото
и се разпадаш
и не знаеш кое са парченца
и кое – цяло.
Жива си. Дишай за бога, момиче!
На малки глътки,
една по една.
Полека поемай нежния въздух.
Само не спирай.
И когато в теб отново
заблещука пламъка,
дълбоко вдишай и го разгори –
да стане огнище.
Дишам. Жива съм.
И още обичам,
дори повече.
- ЗАЩОТО СЕ НАЛАГА ДА СЪМ ГЕНИЙ - July 1, 2022
- Кислород - June 4, 2021
- * * * - November 15, 2019