„Жива си! Спокойно… Дишай!“
„Вятър и мъгла“
Бела Бенова
Дишай. Жива си.
Повтарям като мантра.
Росата, появила се по миглите,
воал разстила пред очите
и бавно, бавно се стича по бузите,
размазва грим, мечти и спомени.
Светът изглежда нереален
като от бутилка, две сира,
като на нямо кино,
където съм единствения зрител.
Дишай. Жива си.
Нищо, че силно боли всяка частица
от душата и тялото
и се разпадаш
и не знаеш кое са парченца
и кое – цяло.
Жива си. Дишай за бога, момиче!
На малки глътки,
една по една.
Полека поемай нежния въздух.
Само не спирай.
И когато в теб отново
заблещука пламъка,
дълбоко вдишай и го разгори –
да стане огнище.
Дишам. Жива съм.
И още обичам,
дори повече.
Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от време ми се наложи вместо думи да пиша цифри. Така завихрена от хаоса на дните, се опитвах да го вкарам в някакъв ред. Докато не разбрах, че той е прекрасно нещо, когато не го подреждаш, а го изтанцуваш – така някак всичко си следва, когато му дойде момента. И че бялата лястовичка не е някъде там на някаква жица, а всички я носим в душите си, просто понякога я приспиваме дълбоко и не й обръщаме внимание. Сега продължавам да пиша цифри – счетоводител съм, но вече пиша и стихове и така съм цяла. Вярвам, че винаги е време да сбъднеш мечтите си. Публикувам на страницата на НАСП и Е – всъщност, участвала съм в четения на ОПС – там всъщност проявих себе си като автор преди две години.
Latest posts by Рада Асенова
(see all)