Кислород

„Жива си! Спокойно… Дишай!“

                                                    „Вятър и мъгла“

                                                           Бела Бенова

 

Дишай. Жива си.

Повтарям като мантра.

Росата, появила се по миглите,

воал разстила пред очите

и бавно, бавно се стича по бузите,

размазва грим, мечти и спомени.

Светът изглежда нереален

като от бутилка, две сира,

като на нямо кино,

където съм единствения зрител.

Дишай. Жива си.

Нищо, че силно боли всяка частица

от душата и тялото

и се разпадаш

и не знаеш кое са парченца

и кое – цяло.

Жива си. Дишай за бога, момиче!

На малки глътки,

една по една.

Полека поемай нежния въздух.

Само не спирай.

И когато в теб отново

заблещука пламъка,

дълбоко вдишай и го разгори –

да стане огнище.

 

Дишам. Жива съм.

И още обичам,

дори повече.

Рада Асенова
Latest posts by Рада Асенова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *