Отново си крещящо тих.
Седиш като попарен
там в ъгъла.
Усмихваш се понякога на моя стих,
после пак човъркаш
старите си рани.
Ръцете ти студени са
и няма блясък в погледа-
само отражение от чашата,
в която мислиш, че намираш муза, сън,
а то кошмари дебнат те отвсякъде
и бездната в душата ти остава.
В далечното поскърцва пак врата,
напират да изскочат призраци неканени.
По дяволите. Завърти ключа –
да си останат там, където им е мястото.
Вдигни очи, дълбоко вдишай и тръгни.
Създай си в мрака светлина
и чудна музика от стонове отминали.
Напълни душата си с мечти,
живота плашещ с сбъдване
Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от време ми се наложи вместо думи да пиша цифри. Така завихрена от хаоса на дните, се опитвах да го вкарам в някакъв ред. Докато не разбрах, че той е прекрасно нещо, когато не го подреждаш, а го изтанцуваш – така някак всичко си следва, когато му дойде момента. И че бялата лястовичка не е някъде там на някаква жица, а всички я носим в душите си, просто понякога я приспиваме дълбоко и не й обръщаме внимание. Сега продължавам да пиша цифри – счетоводител съм, но вече пиша и стихове и така съм цяла. Вярвам, че винаги е време да сбъднеш мечтите си. Публикувам на страницата на НАСП и Е – всъщност, участвала съм в четения на ОПС – там всъщност проявих себе си като автор преди две години.