* * *

Отново си крещящо тих.

Седиш като попарен

там в ъгъла.

Усмихваш се понякога на моя стих,

после пак човъркаш

старите си рани.

Ръцете ти студени са

и няма блясък в погледа-

само отражение от чашата,

в която мислиш, че намираш муза, сън,

а то кошмари дебнат те отвсякъде

и бездната в душата ти остава.

В далечното поскърцва пак врата,

напират да изскочат призраци неканени.

По дяволите. Завърти ключа –

да си останат там, където им е мястото.

Вдигни очи, дълбоко вдишай и тръгни.

Създай си в мрака светлина

и чудна музика от стонове отминали.

Напълни душата си с мечти,

живота плашещ с сбъдване

Рада Асенова

Latest posts by Рада Асенова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *