Отново си крещящо тих.
Седиш като попарен
там в ъгъла.
Усмихваш се понякога на моя стих,
после пак човъркаш
старите си рани.
Ръцете ти студени са
и няма блясък в погледа-
само отражение от чашата,
в която мислиш, че намираш муза, сън,
а то кошмари дебнат те отвсякъде
и бездната в душата ти остава.
В далечното поскърцва пак врата,
напират да изскочат призраци неканени.
По дяволите. Завърти ключа –
да си останат там, където им е мястото.
Вдигни очи, дълбоко вдишай и тръгни.
Създай си в мрака светлина
и чудна музика от стонове отминали.
Напълни душата си с мечти,
живота плашещ с сбъдване
Latest posts by Рада Асенова (see all)
- ЗАЩОТО СЕ НАЛАГА ДА СЪМ ГЕНИЙ - July 1, 2022
- Кислород - June 4, 2021
- * * * - November 15, 2019