В днешното общество често се оказваме подвластни на очаквания, изисквания и представи за „нормалност“, в които личността невинаги се вписва. Стандартът на социума се е превърнал в някакъв невидим критерий, по който всички се равняваме, фантомно неписано правило, което никой от нас не е избирал и което въпреки това властва над индивидуалността и ни връща обратно в омагьосания кръг, подобно на безкраен Параграф 22. За да покрием този абстрактен норматив, слагаме маски и се отклоняваме от правото да бъдем себе си. Затова в тази статия ще разгледаме три причини да отстояваме своята уникалност и да се вслушваме в нея.
Да бъдеш себе си значи да си лидер (на собствения си живот):
Когато знаем какво искаме, какво търсим, коя от разнообразните възможности, разкриващи се пред нас, предпочитаме, поемаме контрола над своя собствен живот. Спираме да прехвърляме отговорността за несполуките и грешките другиму, учим се да ги разглеждаме като уроци, а щастливите мигове са двойно по-сладки, защото знаем, че сме ги създали самите ние. Бонус е, че който следва сам себе си, често бива следван и от другите, защото ги вдъхновява с примера си.
Честни сме:
В миналото честта е била една от най-висшите ценности за личността и социума. Обществените отношения са се основавали на взаимните обещания, от които исторически произлизат днешните договори. В древен Рим е било достатъчно да заявиш в устна форма три пъти, че си съгласен да поемеш задължение или да сключиш брак, а във феодална Япония самураите са отнемали живота си, ако нарушат дадената дума и се опозорят пред господаря. Днес, разбира се, се намираме в много по-динамично и модерно общество, но искреността, произлизаща от собствената здрава преценка кой си и накъде отиваш, е не по-малко значимо качество. Когато познаваме себе си и изразяваме това себепознание чрез действия, ние не се страхуваме да заявим кое ни допада и кое – не, къде се простират границите на личното ни пространство и къде започва съвместната работа с другите, как желаем да изглеждаме в техните очи.
Да бъдем себе си прави не само нас, но и околните щастливи:
Напълно нормално е да не ни харесват всички. Ако намерението ни е да бъдем всеобщи любимци, вървим срещу природата си, принизявайки се до угодничество и комформизъм. Чистото щастие, което се излъчва от човека, който е напълно себе си във всеки един момент, идва от примирението, че ще бъде обичан от едни и мразен от други. Парадоксално, тогава този човек се издига до надежден и желан партньор, служител, приятел и наставник, защото много от нас се лутат и търсят помощ в достигането на единственото знание, с което всъщност се раждаме – как да бъдем себе си. Колкото повече се доверяваме на вътрешната си „навигационна система“, толкова по-естествени и трайни отношения създаваме, а тези взаимодействия от своя страна ни помагат да осъзнаем, че всички сме тук, за да израстваме и градим заедно.
Имате ли други идеи как да бъдем себе си и с какво може да ни помогне това? Ще се радваме да ги споделите с нас!
- Адаптация - March 20, 2020
- От Вдъхновителите с любов - February 19, 2020
- Вяра Стефчева от Успелите: независимата журналистика е трудна задача - February 17, 2020