През годините науката е преобръщана от много събития. От революционни открития, през различната нагласа на хората към нея, та чак до пълната промяна на ролята, която тя играе в техния живот. Чрез нея човекът си е отговарял и продължава да си отговаря как функционира светът около него. Малко въпроси не могат да бъдат обяснени чрез нея, но всички те са сякаш от фундаментални значение и естество. Как е възникнала Вселената? Какво е предизвиквало нейното начало? Има ли начин да разтълкуваме всички явления чрез езика на разума – съществува ли Теория на всичко?
Тези въпроси са не само трудни, но и създават противоречиви течения в света на физиката? Способна ли е математиката да бъде тази междинна станция между разума и природните закони? Трябва ли да се осланяме на нейния формализъм или да даваме повече плод на своето въображение? Могат ли математиката и физиката да се съгласуват в една елегантна обща концепция?
С други думи, математически ли е моделът на Вселената или тази съвкупност от знаци и операции е просто удобен начин да формулираме причинно-следствените връзки и закономерности в природата? Перефразиран, този въпрос напомня за главоблъсканицата кое е първо – яйцето или кокошката. А неговата пълна енигма бива ярко описана в книгата на Дейвид Линдли – “Илюзорната вселена”.
Красотата е в простото
„Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре.“ Този цитат от Алберт Айнщайн ясно описва как работи нашият мозък. Ние не обичаме досадните подробности и обърканите мисли. Харесваме кратките и точни изводи, защото по този начин проследяваме лесно причинно-следствените връзки, които следват от дадената идея. Нещо повече, ние не се напрягаме и не се опитваме да си го обясняваме самостоятелно. Нашето интуитивно мислене автоматично дешифрира зависимостите, подобно на начина описан в “Мисленето” на Даниел Канеман. Онова, което виждаме, е това, което е. Това просто твърдение е аналогично с цитата на Айнщайн и в известна степен се явява като негов контекстов синоним.
По този начин учените гледат и на науката, днес. Това твърди и самият Линдли. Сбитите формули, кратките закони и ясните и неподлежащите на множество интерпретации теории на физиците се смятат не само за привлекателни, но и за елегантни. Но Линдли отива и по-далеч. Трябва ли науката да е подвластна на тази елегантност? Губи ли се смисълът на откритието, ако то дава своя принос към точните ни изчисления, но не отговаря на естетическите норми? А дали учените са способни и имат право да оценяват кое е наистина красиво?
Аз бих добавил още един въпрос към вече изброените – как човек възприема красотата?
Кое е наистина красиво?
Нашият мозък търси не само ясните закономерности в причинно-следствените връзки на явленията. Не само се опитва да търси най-простите обяснения. Той винаги търси зависимости и симетрията. Това сякаш е трик на съзнанието. Ние търсим логическа последователност между фактите и информацията, която ни се поднася. Разбираме музиката чрез ритъма в мелодията, чрез повтаряне на определени акорди, в определен ред. Виждаме хармония в картините и търсим значение в багрите, като ги асоциираме с нещо познато. Дори в на пръв поглед хаотичните произведения търсим подобни асоциации. За всеки те са различни, защото референтната точка – началните знания, информация и съзнанието – също са такива. Симетрията е също вид повтаряемост и затова е толкова приятна и ни се струва елегантна. Просто винаги търсим ред в хаоса. А кратките уравнения от горния абзац, са най-вече симетрични. Конкретността отляво на равенството трябва да отговаря на тази отдясно. Излишният багаж и ненужните, сякаш изкуствени, допълнения в някоя от страните на даденото уравнение, му придават грозна и непривлекателна визия, нарушавайки симетрията и баланса, които то трябва да излъчва.
Математиката в науката
Линдли описва в своята книга различното тълкуване на красивото в науката през вековете. Платон се любувал на симетрията и необходимостта всичко във Вселената да бъде вдъхновено от боговете, без да трябва да отговаря на човешката математика. Галилей и Нютон са основоположниците на обратната философия. Внесения формализъм и воденето предимно от точността на тази ‘низша’ математика са фундаментални принципи за човешкия напредък в разбирането на физичните процеси. Елегантността и красотата все повече е трябвало да отстъпват място на нуждата от закони, които правилно да обрисуват света около нас и да обясняват защо ‘това, което виждаме, е това, което е’. Тези закони не е трябвало да са естетически издържани, а само да внесат така желаната представата за вселенската логика.
В днешни времена, Линдли твърди, че отново сме залитнали към другата крайност, главно поради невъзможността реално да си обясним новите научни тенденции и теории. Квантовата механика и космологията откриха пред нас принципи, които тотално се разграничават от представата ни за света от нашето ежедневие. С други думи, те показаха, че “това, което виждаме, НЕ е това, което е”. Това ярко контрастира с нагласата ни за логиката в природните явления. Липсата на ясни аналогии между новото и старото във физиката дава свободата на всевъзможни интерпретации. Невъзможността обаче те да бъдат проверени и асоциирани с нещо вече познато, ни кара да прибегнем отчаяно до концепцията за красивото. Ако нещо не е елегантно, то едва ли ще се окаже вярно.
По този начин не се водим от наблюденията, а от усещанията си. Физиците се опитват да натъкмяват появяващите се природни феномени в рамките на Струнната теория или подобните на нея опити за описване на квантовата гравитация. Това е единственото ни оръжие в отчаяното ни търсене на Теорията на всичко. Това оръжие е опасно, тласкайки ни към идеи като тази за мултивселените, които на практика обезсмислят задаваното на екзситенциалните въпроси от увода на тази статия, казвайки ни, че всичко е възможно. В крайна сметка, ние трябва подобно на Линднли да си зададем въпроса – това ли е правилният научен подход и докъде би ни отвел той?
Източници:
Илюзорната вселена от Дейвид Линдли
Мисленето от Даниъл Канеман
Голямите страсти след следването ми в Германия остават изкуственият интелект и машинното обучение.
Вярвам, че науката се прави не само за да се намират отговори на важните въпроси, но и за да се споделя, затова съм ментор по информатика.
Фен съм на футбола и спорта като цяло. Ако не съм на тренировка, то ще съм с книга в ръка или алгоритъм в главата. Обичам да пътувам и да се потапям в различни урбанистични атмосфери.
Ако искате да си говорим за програмиране, изкуствен интелект, наука, спорт или просто да обменим няколко думи, знаете къде да ме намерите.
- Илюзия ли е времето? - May 19, 2021
- Кое е първо – яйцето или кокошката? Илюзорната вселена на Дейвид Линлди - April 23, 2021
- Мечтата за вечен живот - December 21, 2020