Не съм писал статия от цяла вечност. Вече месеци наред все отлагам да седна и да съсредоточа мислите си. Отново закъснявам спрямо сроковете, които съм си поставил.

Всички тези изречения имат две общи неща. Първото е очевидно - информацията, която носят в себе си, а именно, че съм често разпилян и разсеян. Второто обаче е далеч по-интересно, както за читателя, така и за физиката като цяло. Тези изречения внасят усещане за време - че то не просто съществува, а че има посока и бързина, с които тече. Твърдят, че има минало, следователно и настояще и така можем да стигнем до бъдещето. Сякаш ние сме в постоянна нужда от това да сме в синхрон с него. Веднъж ни се иска да отминава по-бързо, а в друг момент - да запечатаме даден миг за вечността.

Отмерваме всяко действие спрямо часовника. Стрелките направляват нашия живот. Закъсняваме, избързваме, винаги сме навреме, все неща, зависещи от един миниатюрен механизъм, прикрепен към ръката ни. Часовникът ни носи информация, той е ориентир за това къде сме не само спрямо земния си път, но и как си взаимодействаме с всички около нас в конкретен момент. Ако сте чели и предишни мои есета, знаете, че сега следват провокативните въпроси, та и сега не мисля да ви разочаровам.

Нека се запитаме:

Универсално ли е времето за всеки от нас ?

Времето абстрактна концепция ли е, или наистина съществува ? 

Какво точно отмерва то ? 

Възможна ли е вселена без време ?

Та нека предложа гледната си точка по всеки от тях.

Универсално ли е времето за всеки от нас?

Този въпрос може би е най-лесният от всички изброени. Времето, спрямо концепцията, която сме си създали за него, може да бъде и универсално, и относително. Знам, знам, това е все едно да кажа, че днес може и да вали, а може и да не вали. Но нека се аргументирам: за физиката, направляваща всеки процес в нашето ежедневие, ние се нуждаем от идеята за универсално време. Когато кажем, че пътят от София до Пловдив с кола отнема един час, това значи, че който и да пропътува дистанцията, ще я прекоси винаги за толкова време. В този си аспект, концепцията ще е точна за всеки без изключения, което я прави общовалидна и неподлежаща на допълнителни интерпретации. Тоест времето за придвижване ще е еднакво за всеки и не можем да твърдим, че един ще се движи по-дълго, друг по-бавно, при една и съща скорост. 

Но нека сега ви запозная с небезизвестния експеримент, свързан с Айнщайн и пътуването с влак. Представете си, че вие сте във вагон на даден влак, а приятелят ви е на перона на гарата. Вие искате чаша вода и ставате да си вземете от кафенето няколко метра назад. Така вие се разхождате с около 5 километра в час. Дотук всичко е нормално. Но за вашия приятел на перона, който ви изпраща и наблюдава докато влакът не изчезне от погледа му, вие се движите с около 100 километра по-бързо. И това е, защото трябва да прибавим скоростта на превозното средство към вашата.

Така усещането за едно и също придвижване е коренно различно за двамата участници. След като пътят е еднакъв, а скоростта е равна на пътя, разделен на времето, то, за да е различна скоростта, трябва времето да е различно за тях. А то става различно, когато бива отмерено спрямо различно тяло в пространството. Това тяло се нарича референтна стойност. 

И нещо още по-фундаментално - след като скоростта на светлината е най-голяма (спрямо познанията ни за момента), то, ако някой се движи с подобна такава, той ще се срещне с вечността, няма да може да регистрира никаква промяна. За обикновения наблюдател обаче, неговото преминаване, ще бъде просто един миг.

Така че времето зависи и от началните условия, и от референтната точка. Тоест то е доста капризно и сложно, а дори не сме разбрали още дали наистина отмерва нещо и, ако да, какво.

Времето абстрактна концепция ли е или наистина съществува? 

Така стигаме до по-фундаментален въпрос. След като времето е толкова своенравно, възможно ли е то да не е част от фундаменталната физика на вселената. Все пак, като език на науката и абсолютизма, математиката не обича тези противоречия. Неслучайно квантовата механика все още предизвиква кошмари и терзания именно поради неопределеността, с която тя дружи. Та възможно ли е времето да е просто една удобна абстракция, с която ние си служим, за да регистрираме промените, които ни заобикалят?

Като индивиди, хората се учим на база опит - проба и грешка. Последователност от събития, причинно-следствена връзка. Ако бутна чаша от масата, тя ще падне на земята. Многото повторения на този сценарий ни карат да вярваме, че това е така. Досега обаче счупена чаша не се е връщала здрава на масата от пода. Тоест такава причинно-следствена връзка не се запаметила в съзнанието ни. Така знаем, че времето тече от бутането към чупенето, а не обратно. Това означава ли, че времето съществува, или просто е удобно неглижиране на детайли, довели до дадена промяна около нас, като я приписваме на дадено събитие в миналото?

Какво точно отмерва времето? 

Да кажем, че времето съществува. Но тогава какво отмерва то? Часовниците и календарите не са естествено появили се идеи и концепции за отмерване на времето. Стрелките се движат постоянно, безспирно и не се съобразяват с нищо и никого. Тогава откъде идва разликата в усещанията?

Отговорът ми е прост. По този начин ние отмерваме събития и процеси, не конкретни сцени от битието. Казваме, че едно събитие е преди друго, или че от първо следва второ. Отново причинно-следствена връзка. На пръв поглед, звучи абсурдно. Един камък за нас съществува вечно. Но това е само заради късия ни житейски път и това, че искаме или не, прекарваме всичко през призмата на определени времеви интервали. Така, например в нашият 100-годишен живот, няма да видим промяна в дадения камък. Но спрямо вечността на вселената, той ще просъществува само миг, преди да се превърне в прах. А, както се досещате, това е дълъг процес.

Ако добавим и липсата на универсалност в усещането за време, можем да кажем, че последователността от събития е различна за всеки. Тоест във времето няма ред. Ако даден марсианец си запали цигара в този миг, ние ще го регистрираме едва след няколко светлинни години. Тогава за нас запалването ще е сега, а марсианецът може вече да не е между живите. Няма минало, настояще и бъдеще, имаме само събития и причинно-следствени връзки. Така, както в модерните технологии за програмиране, се насочваме към асинхроността. Задействаме много паралелни процеси, които се преплитат и си взаимодействат, но използват едни и същи ресурси понякога без ясна последователност. По същия начин реалността може да бъде разгледана като плетеница от взаимозависими действия и промени без конкретен ред.

Възможна ли е вселена без време?

Така стигнахме и до последния въпрос. Ако времето е абстракция, може ли вселената да съществува без време? Физиката може би ни дава частичен отговор. Променлива за време има само в уравненията на Нютон. Но те са прости апроксимации, натъкмени да решават лесно тривиални проблеми. Неговите уравнения не са универсални за света на малкото - квантовата механика и за света на голямото, където властва теорията на относителността. В крайна сметка, в тези два свята уравненията са симетрични. Ако използваме примера с чашата, то нито един от законите в тези светове не се съпротивлява, както на това чашата да падне, така и сама да се възстанови след падането. Ако видиш кадър на търкаляща се топка, не можеш да прецениш в каква посока се движи, ако не знаеш откъде е началният тласък. Как тогава разбираме кое е в миналото и кое - в бъдещето? Отговорът е, че има топлообмен. Топката се трие в масата и се нагорещява. Нейната енергия за движение се превръща в топлина и затова в даден момент ще спре. Топлообменът - вторият закон на термодинамиката и стремежът на природата към хаос и винаги нарастваща ентропия са единствените ясни знаци за това накъде се движим спрямо всичко, което ни заобикаля*. Тоест частиците в топлите обекти се движат много по-бързо от тези в студените и статистически е много по-възможно те да се блъснат в бавните, предавайки им енергия (и хаотичност). Обратният ефект не се изключва от физиката, просто е малко вероятен. 

Така че следващия път като закъснявате, можете да се оправдаете с това, че времето е относително, че е абстракция или, че въобще не съществува. Разбира се, не гарантирам, че все пак няма да е необходима поне една кутия с бонбони за извинение.

*Само преносът на температурата е необратим процес и не може да протече наобратно според физиката.