Юлиана Методиева е журналист и създател на Marginalia, медия, която акцентира на защита правата на човека. Тя е сред основателите на Българския хелзинкски комитет. В продължение на 20 години – от 1994 до 2014 – е главен редактор на изданието на БХК "Обектив" (до създаването на Marginalia единственото специализирано правозащитно издание в България). 

Поговорихме с нея за проекта "Достъп до информация и независимост на медиите във връзка с пандемията от COVID-19 в България", реализиран в партньорство между Български Хелзинкски Комитет, Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) и Сдружение Маргиналия. Проектът се фокусира върху три от най-уязвимите групи в страната - жители на сегрегирани ромски квартали; лица с увреждания; и лица в затворени институции и цели подобряване на техния достъп до качествена информация.

Здравейте! 

Каква беше причината да започнете проект “Независимост на медиите и достъп до информация във връзка с пандемията COVID-19 в България”?

Още през първите месеци на въвеждане на правителствените противоепидемични мерки и извънредното положение бяхме наясно за сериозната опасност за потребителите на медийна информация за ковид-19. Тази опасност се виждаше най-вече в изолираните пространства/крайни квартали, гета, селата, домове за възрастни хора и др/. Достъпът до надеждна информация относно разпространението на вируса и задължителните правила за предпазване от него бе ясно затруднен и дори ограничен предвид икономически, географски и образователни причини.

По какъв начин липсата на качествена и обективна информация се отразява на общественото здраве като цяло?

Недоверието в масовите медии е пропорционално на разрастването на недоверието в институциите. Антиваксърската вълна доминира, съпротивата срещу носенето на маски продължава, както и събирането на много хора в тесни пространства. Изборът на медия, на която може да се вярва, е крайно затруднен, а резултатът е прекалено доверие на социалните мрежи и манипулации с фалшиви новини. Цели семейства пренебрегват официалните данни за агресивното разпространение на вируса, както и за естеството и мутациите му. 

Проектът обхваща различни уязвими групи и техния достъп до информация - жители на сегрегирани ромски квартали, лица с увреждания и лица в затворени институции. По какъв начин медиите не успяха да достигнат до тях и да ги информират качествено?

Репортажите на електронните медии са предимно от големи и средно големи градове. Селата и махалите биват показвани като назидателен пример за неспазване на карантината, или като тежък резултат от необразованост на жителите им. Усилието да се влезе в тези места, населени с уязвими хора, е трайно подценявано през годините, а през пандемията то е буквално пренебрежимо. Хората от ромските квартали живеят със съзнанието, че са оставени на самите себе си.

Какви специфични нужди и проблеми констатирахте при тези групи и как могат да бъдат адресирани те?

Основната ни грижа към този момент е несправедливият ваксинационен план на правителството, започнал през декември. Направихме обществена и експертна дискусия по проблема, след което изготвихме Обръщение към новите народни представители с настояване да се промени нормативната уредба.

Освен на здравето, на кои други аспекти от нашия живот се отразява медийното пространство и как може то да бъде подобрено?

Критичната фаза, в която обществото се намира, не позволява да се предлагат адекватни модели. Доколкото персоналната журналистика, авторитетите, дискусионните формати все още са търсени, може да се търси изход в разширяване на пространството за влиянието им на обърканите и уплашени хора.