“24 деца загинали при катастрофи от началото на годината”

“Велоалея в Благоевград минава през гаражи”

“Четири стъкла са счупени след снощната стрелба по два трамвая в София”

“Жена почина, а петима пострадаха при инцидент с патрулка“

Такива са предимно темите, които българските медии смятат за ключови, и които представляват огромна порция от ефирното време и печатната преса в страната. Тежка катастрофа. Осквернена гробна плоча. Сбиване заради отказана цигара. Самотна баба, ограбена от телефонни измамници. Майка, бореща се да спести пари за лекарства за болното си дете. Поредици от тъжни потискащи случки и лични драми, към които телевизиите и вестниците ежедневно насочват нашето внимание. Ние, потресени от лошите новини, си мислим “Добре, че има гласност. Трябва да се говори за тези неща”. Може би. Но не по този начин.

Каква е ролята на обективните медии? Да служат за контролен орган в обществото, да насочват вниманието на публиката към важните въпроси и да поставят проблемите в обща рамка. Какво правят българските медии? Обсъждат кой сводник влиза в кое реалити шоу, описват подробно болежките на някой, пострадал в катастрофа и най-общо казано, хвърлят прах в очите на гражданите.

Репортажи като “пропаднал мост стана причина за едноседмично задръстване”, “пиян рецидивист изнасили баба си” и “изгоря последната работеща улична лампа в кв. Хиподрума” са повърхностни, фокусирани върху периферията на проблемите и не носят стойностна информация. И мостът, и рецидивистът, и лампата са обекти на държавата и зад въпросните неизправности стои неработеща система, която обаче не е обект на медиен интерес. И въпреки, че такъв тип журналистика не изпълнява нито образователна, нито информативна функция и повечето зрители не извличат реална полза от нея, малцина остават неповлияни от чутото.

Можем да забележим два ясно изразени ефекта от редовното следене на новинарски блокове в България: изграждането на негативни социални норми и всяването на всеобщ песимизъм и обезвереност в бъдещето на страната.

От една страна стои “ефектът на счупения прозорец”, популярен феномен в съвременната психология. Представете си малко междублоково пространство. Зелена градинка, детска площадка и необитаема къща. Къщата е със счупени прозорци и наоколо са захвърлени отпадъци. В градинката е окачена табела, гласяща “Моля, не изхвърляйте отпадъците си на земята”. В действителност, обаче, никой не приема забраната насериозно, защото занемарената постройка създава атмосфера на мръсотия и безпорядък. Хората приемат това, което виждат около себе си, за общоприета норма и не желаят да са единствените, които не я следват. В резултат, боклуците се трупат без никой да намира това за неприемливо. Новинарските ни блокове насочват вниманието към счупените прозорци в страната. Към всички примери за това, че правилата не се спазват и за това няма наказани. Което ни говори, че така е нормално и самите ние можем да заобиколим някои неудобни забрани. Затова не строим с общи усилия по-адекватен ред, а се състезаваме към дъното кой ще направи най-малко за другите и най-много за себе си.

В допълнение, заради ежедневното излъчване на негативни истории, ставаме жертви на явлението евристика на наличността (availability heuristic). В психологията наблюдаваме феномен, при който хора, гледали филм за акули убийци, смятат, че е много по-вероятно да бъдат изядени от акула, отколкото сгазени от кола. Въпреки, че статистически шансовете за втория сценарий са много по-високи, скорошното възприемане на информация за хищни акули създава илюзия за повишена опасност. В тази връзка, хората, гледащи български новини, смятат, че е въпрос на време да бъдат сгазени от всички коли в страната, ограбени от всички съседи и нападнати от тълпи цигани. С други думи, безредиците изглеждат по-масови, отколкото всъщност са, и населението остава по-уплашено и депресирано, отколкото е необходимо или здравословно.

За да неутрализираме негативното влияние на медиите, е важно да запазим критичното си мислене и да се вглеждаме в детайлите. Да сравняваме различни източници на информация, за да нямаме твърде едностранна представа за нещата, и да не ограничаваме светогледа си до субективните репортажи на масовите медии. Това, което виждаме по телевизията, е част от общата картина, но ние решаваме дали безредиците и липсата на иновации са това, което ни дефинира като държава.

Тази платформа е проява на несъгласие с настоящите социални норми. В “Хора” смятаме, че в България има много свестни индивиди и смислени организации, които заслужават гласност и признание и от които всички можем да вземем пример. Също така смятаме, че има много проблеми, чиито корени стигат по-дълбоко, отколкото се вижда на пръв поглед, но тези проблеми могат да бъдат обсъдени и решени. Ако споделяте нашето виждане, този сайт е за вас.