Виктория Велчева е една от тазгодишните участници в Резиденция Баба. Това лято тя прекарва един месец в мездренското село Лик, работейки тясно с местната общност и развивайки свой креативен проект. Срещнахме се с нея, за да ни разкаже повече за проекта си и за впечатленията, които е натрупала от престоя си в с. Лик.
Здравей, Вики! Представи се с няколко думи 🙂
Здравейте! Аз съм Вики, живея в Търново и съм кинотворец и активист. На този етап се занимавам с документално кино и създавам социално ангажирано изкуство. Най-силно ме интересуват човешките искрени истории и връзката на човека с природата.
Тази година ти си резидентка на Резиденция Баба в село Лик. Какъв проект разработваш там?
Да, това лято имам огромната радост да живея един месец в мездренското село Лик, което ми дава възможността да снимам документален филм за женския труд в българското село. След една седмица тук открих, че бабите в селата ме вдъхновяват страшно много, а техният труд е стожер и истински двигател на тези общества. След пенсия в едно селско семейство остава само домакинската работа, която никак не е малко и се очаква да бъде свършена само от жените, които често имат минимална пенсия заради незаплатения грижовен и емоционален труд. За мен е изключително впечатляващо с колко много работа са нагърбени бабите. Дори и на преклонна възраст те продължават да се грижат за градини, животни, болни родители, внуци, зимнини, да перат, чистят, готвят и какво ли още не. Действително половото неравенство е основно видимо, когато става въпрос за невидимия труд, който се полага в дома, паралелно с този в икономическата сфера. Също така читалищната, културната и административната дейност се движат само от жените (горди домакини) в село Лик.
Чрез моя филм искам да покажа точно това и да наблегна върху емоционалния труд на жените, разбирането за „мъжка“ и „женска“ работа и ролята на жената, която светът сякаш предопределя, а законодателството акцентира.
Освен това филмът онагледява и трудностите, които идват при обезлюдяването на селата и цели райони в България.
След това преживяване би ли останала в някое от посетените села за по-дълго и би ли потърсила работа в района?
Със сигурност създадох много нови приятелства и с радост ще се връщам в селото, когато имам възможност, за да се виждам с тях. Ще се връщам, когато мога, и за празници, събития и фестивали в района, защото такива има макар и рядко. Престоят ми тук промени погледа ми над българските села, най-вече заради запазената връзка на хората с природата и взаимната грижа. Ще се връщам с много топли спомени и ще попивам от знанията, докато още съм тук.
Моята нова мечта е някой ден да заживея на село. Бих искала да бъда част от едно малко, но грижещо се за себе си общество, а това е най-често срещано в малките населени места. Има достатъчно примери за села, които просперират и много млади хора решават да живеят по този начин. Но най-трудният фактор дори и за живущите тук е, че трудно се намира работа дори и в целия район.
Кое е най-хубавото нещо, което видя в с.Лик?
Прекрасната природа в и около селото, която за голямо щастие е опазена и стои сякаш недокосната от хората. Спокойствието и красотата сякаш са се пренесли в душите на хората от селото. Лик се слави с многото си лековити извори и прекрасни хълмове. Както споменах вече, връзката на хората с природата е нещо изключително ценно и запазено по селата, за мен това е най-ценно и красиво.
А нещото, което би искала да промениш в селото?
Нашата цел като резиденти е както да разнообразим живота на хората тук и да изследваме българските традиции и фолклор, така и да покажем истинския проблем. А той е, че хората в селата са институционално пренебрегвани и лишени от правото им, гарантирано по конституция, на достъп до култура.
Както показва „Националното изследване на достъп до култура в България“ на „Фабрика за идеи“, над 60% от хората, живеещи в малки населени места, биха посетили културно събитие, ако такова има в близост до тях и – имат финансовата възможност. Участието в културния живот и свързаността с общността имат ключова връзка с психичното здраве. Изкуството помага както за сформирането на общество, базирано на взаимопомощ и солидарност, така и за обогатяването на емоционалния свят на всеки един човек.
Така че бих променила отношението на държавата и институциите към хората в селата. Бих променила автобусите, които стигат до селото всеки ден, парите, които стигат до малките общини и читалища, средствата, които се влагат в достъпа до култура, достъпа до психологическа, медицинска подкрепа и социални услуги и общо взето условията на живот. Всички тези неща биха помогнали на един човек да се чувства ценен и на една общност да продължава да се развива.
Какво те очаква след Резиденция Баба?
Първо ще се прибера в Търново, ще се видя с моите баби, които вече много ми липсват и ще се постарая да монтирам филма от резиденцията.
С приятели планираме да организираме арт работилници за деца в ромските общности в селата около Търново. Освен това ще бъда част от много вълнуващ проект за създаване на пространство, в което да провеждаме арт-социални работилници за деца с увреждания. Този престой и момичетата от „Фабрика за идеи“ ми помогнаха да преоткрия себе си в работа с общности и да намеря пътя към хората чрез изкуството. Но щом си тръгна, най-вече ще ми липсва спокойствието и тишината на село.
Благодарим ти за това интервю!
И аз благодаря!
- 10 алтернативни забележителности в София - September 20, 2023
- Интервю с Виктория Велчева от Резиденция Баба - September 5, 2023
- Как различните страни се борят с домашното насилие - August 7, 2023