Година ̶ неизвестна, 4. век пр. Хр., Древна Персия (днешен Иран).
Аман, главният съветник на цар Ахашверош, решава да избие целия еврейски народ. Причината ̶ евреинът Мордехай, брат на царица Естер, не му се покланя, докато везирът обикаля улиците на града, възседнал коня си. Аман хвърля зарове и определя датата за извършването на наказателната си акция. Царица Естер обаче успява да разубеди Ахашверош и Аман е осъден на смърт чрез обесване. Оттогава евреите честват празника Пурим, (в буквален превод „зарове“, „съдба“), когато „всичко се обръща с главата надолу“.
Пренасяме се в настоящето, годината е 2020-та.
На сцената отново е Иран, този път обаче съпроводен от друга могъща държава ̶ САЩ. И макар еврейският празник тази година да се пада на 9-ти март, световните лидери започнаха да си играят на зарове още от началото на годината. Този път обаче залогът е по-висок ̶ съдбата не на един, а на много народи.
Причината за всички форми на война в човешката история винаги е била икономиката.
Дали ще присъединяваш чужди територии, за да използваш човешките и природните им ресурси, или ще ликвидираш лидер на военизирана престъпна организация, с цел монопол върху петрола, е едно и също. В тази статия няма да заемам страна, нито ще правя политически анализи. Джоузеф Хелър е описал по перфектен метафоричен начин търговското безумие на войната в глава 24-та от романа „Параграф 22“ и всеки допълнителен коментар би бил излишен. Ще разгледам обаче двете възможности пред човечеството оттук нататък и, повярвайте ми, няма да остана безпристрастен.
Първият вариант го знаем всички ̶ достатъчно често в миналото сме ставали свидетели на известни мирни периоди, в които статуквото, добро или лошо, се крепи на тънък лицемерен косъм благоприличие. После обаче примамливият блясък на Златния телец, единствената повсеместна монотеистична религия, надделява и благоприличието отива по дяволите. Нека не се залъгваме. Ако човечеството си беше взело поука от Втората световна война и предпочиташе мира и обединението като единствен път на бъдещо развитие, армиите отдавна щяха да са прекратили съществуването си. Вместо това години наред ставаме свидетели как милиарди долари, евро, рубли, йени и каквато друга валута се сетите, се наливат в производство и търговия с оръжие. Не за друго, а защото тази дейност е някак си твърде доходоносна, за да бъде пренебрегната. И когато начело на най-могъщата военна сила в света е бизнесмен, а срещу него се изправя религиозен лидер, по всяка вероятност притежаващ ядрено оръжие, политическата догма се изправя срещу религиозната и връщане назад няма.
Спасението се крие в отхвърлянето на тази догма.
Индивидуалното прозрение за причината отвъд действията на силите, които ни контролират, е способно да доведе до категоричното им заклеймяване. Накратко, ако никой от нас не отиде на война, включително професионалните войници, бизнесмените и фанатиците ще останат без фигури на порочната си дъска. Нещо повече. Ако пешките им се обърнат срещу тях, царуването им е обречено. Шахът ще посрещне падението си, заради собствената си неспособност да се придвижва по-далеч от едно квадратче във всяка посока.
В основата на всяка война стоят единиците, решили, че нищо не зависи от тях, които избиват други единици, решили същото.
Всъщност е точно обратното. И също както в еврейската притча, хитрият царски съветник може да се окаже обесен от онези, които не желаят да му се кланят повече. Играта ви е опасна, скъпи световни лидери ̶ дори Бог не играе на зарове с Вселената. Защото е възможно в крайна сметка всичко да „се обърне с главата надолу“ и това да ви коства властта.
- Адаптация - March 20, 2020
- От Вдъхновителите с любов - February 19, 2020
- Вяра Стефчева от Успелите: независимата журналистика е трудна задача - February 17, 2020