Да бъдеш или не със себе си,
молитви да оставяш без движение.
Единствен съдия в процеса си –
еквивалент на извънредно положение.
В тога от решения облечен,
сам не мога да изляза на прозореца.
„Режете от плътта ми, моля, вече!“ –
там крещи венецианският търговец.
Ръкопляска Жулиета през балкона –
Ромео води битка без „Калашников“.
Когато всичките съдилища затворят,
остава да работи само Страшният.
Любомир Кючуков е роден на 1-ви септември, 1995 г. в София. Учи в пети курс на специалност „право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Първите си по-сериозни опити в поезия и проза прави в гимназията, а от 2016 г. до днес публикува свое творчество във фейсбук страницата „Любомислици“ и на уебсайта lyubomislici.com. Освен с писане, се занимава с хип-хоп музика, заедно с момчетата от група „Неспир“.
Latest posts by Любомир Кючуков (see all)
- Адаптация - March 20, 2020
- От Вдъхновителите с любов - February 19, 2020
- Вяра Стефчева от Успелите: независимата журналистика е трудна задача - February 17, 2020