Ръка да протегна, ще те одраскам.
Да те прегърна – ще те опаря.
Бодли ми растат, ясно е,
посред бял ден освирепявам.
И дума да кажа, все тежка е,
кънти вътре в мен тишината.
Нарамила мрака на плещите,
на влизане ритам вратата.
Ръка да протегнеш – ще се размекна,
да ме прегърнеш и ще изтлея.
Товарът ще падне и ще олекна,
да ми отвориш, ще оцелея.
Ваня Бояджиева, на 43 години. Завършила съм българска филология и повече от 15 години работих в сферата на публичните комуникации. Сега съм учител по български език и литература и ми се струва, че не искам да правя нищо друго. Засега.
Имам няколко изяви, свързани с писането: мой текст беше част от инициативата „Пощенска кутия за приказки” през март 2016 г., имам публикувани стихотворения в „Литературен вестник” през 2012 г., както и стихотворение в сборника, свързан с конкурса „Славейкова награда”. Също така получих трета награда на ХVІІ младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” и поощрителна награда в конкурса „120 години от рождението на Йордан Йовков”.
Спрях да участвам в конкурси, но пък продължавам да пиша и публикувам в блога:
https://kestenovagora.blogspot.com/
Имам няколко изяви, свързани с писането: мой текст беше част от инициативата „Пощенска кутия за приказки” през март 2016 г., имам публикувани стихотворения в „Литературен вестник” през 2012 г., както и стихотворение в сборника, свързан с конкурса „Славейкова награда”. Също така получих трета награда на ХVІІ младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” и поощрителна награда в конкурса „120 години от рождението на Йордан Йовков”.
Спрях да участвам в конкурси, но пък продължавам да пиша и публикувам в блога:
https://kestenovagora.blogspot.com/