Заставаме един

пред друг.

Поклон и

музиката свири.

Един меланхоничен

баритон,

припомня филми –

черно-бели, сиви.

Ръка на рамото,

ръка на кръста.

Две напред и

една назад.

Не ни омръзва,

не ни втръсва.

Забравили сме

вече този свят.

Оркестърът замира,

танцът свършва.

Изпращам те по

мокър тротоар.

На стълбите към

мене се обръщаш.

На танц ме каниш,

в своя будоар.

София.7.09.2020

• Author
• Recent Posts

Михаил Михайлов

Всеки човек в живота си търси начин на изразяване.
Начин да „докосне“ и общува с другите.
Аз съм Михаил Михайлов и за мен това
е поезията – най-красивото писмено слово.

Latest posts by Михаил Михайлов (see all)

• Танц - September 17, 2020
• Есен в Париж - March 6, 2020
• Два погледа - June 27, 2019