Както миналата така и тази година България държи престижното 111-то място в световния индекс по свобода на медиите. Някои от причините за тази не само посредствена, но и силно притеснителна оценка са концентрацията на медийни издания в няколко фигури и компании, липсата на критично отношение от страна на журналистите към властта и преобладаващото разпространение на фалшиви и непроверени новини.

Няколко родни медии и журналисти побързаха да заемат отбранителна позиция, обявявайки индекса за лъжлив и неправдоподобен. Останалите изобщо не си направиха труда да споменат или анализират тревожната тенденция. Толкова добре ли се развива страната ни, че можем да си позволим да пренебрегнем яркия червен флаг, вдигнат от  международната организация?

Една от най-основните характеристики на свободното слово е свободното обсъждане на проблемите. Това на първо време изисква да се приеме, че проблеми съществуват. В случая, проблемът е, че масовите ни медии са в плачевно състояние. Обществената реакция обаче, доколкото изобщо я има, отрича съществуването на този проблем, с което потушава каквато и да било дискусия по въпроса и оставя нулев шанс за подобряване на ситуацията.

Защо е важно да обърнем внимание на 111-тото място?

Както по-рано писахме в “Защо са счупени прозорците?”, масовите медии имат значително влияние върху нагласите и движенията в една държава. Често пъти те насочват общественото внимание не само чрез това, което показват, а и чрез това, което не показват. Редакторите на вечерните новини са тези, които решават дали да излъчат пореден репортаж за телефонни измамници или да разследват изпълнението на крайно неуспешна обществена поръчка. Медиите са тези, които преценяват, че е по-важно цялата страна да следи голите премеждия на мъж, тичащ по върховете на Витоша, вместо да обърне внимание на нарастващото домашно насилие в българските домове. Медиите имат властта да обединяват народа и да служат за регулаторен орган между граждани и държава. И пак медиите имат властта да хвърлят прах в очите на данъкоплатците, позволявайки на властимащите пълен произвол.

Грубото отричане и заклеймяване на международния индекс не е нищо повече от аргумент, доказващ потресаващото ниво на българската журналистика. Опитите да се дискредитира международна организация, изследваща правата на човека на световно ниво, напомнят на диктаторски режим, при който на населението ежедневно се втълпява, че външният свят е враг и завистник. Не смятам, че някой, пътувал извън България и видял по-напреднали социално и икономически страни, може да повярва, че има някъде страна или народ, чийто интерес се крие в това да ни злепостави пред света. Също така не смятам, че някой, чел чуждоезични издания, може да открие паралел за сравнение между обоснованите анализи на установени световни медии и преписаните от някъде, пълни с граматични грешки, драсканици, които в България снизходително наричаме “статии”.

Има много неща в държавата, които не зависят от нас. Не можем да контролираме кой какво пише и публикува нито в традиционните медии, нито в интернет. Но можем да изберем какво да четем, какво да харесваме и какво да споделяме в социалните медии. Когато попаднем на кликбейт заглавие тип “Митьо Пищова в болница след бурен секс”, можем да запомним името на изданието, публикувало този брилянт на световната журналистика, за да не се докосваме до него никога повече. Когато попаднем на фейсбук медийна страница, споделяща скандални новини със съмнителен произход, можем да оставим коментар, с който да сигнализираме на другите, че там нещо не е наред.

Очаква ни дълъг път от 111-то до 1-то място, но както казва Рейчъл Джойс в “Невероятното странстване на Харолд Фрай”:

Няма причина да не стигна там, за където съм тръгнал, стига просто да продължа да поставям единия си крак пред другия.

Да направим първата стъпка, като започнем да говорим за свободата на словото. Следващия път, когато излезете да пиете по бира с приятели, разкажете им за тази статия. Споделете им най-нелепото заглавие във вестник, на което сте попаднали наскоро. И поговорете за свободата на словото в България.