Вятърът жестоко вее
над черни, ледени скали.
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети.

Пропасти наред прескача
с поглед нагоре устремен.
Въже след въже изкачва,
всеки ход е преценен.

Покрай сераци страшни,
той умело траверсира.
Прави сам стъпките тъй важни,
целия свят го аплодира!

В тез условия сурови
не всеки би оцелял.
Но българите затова сме горди,
че на всеки връх наш лъв е изревал.

Сърце, което тъй мечтае,
то не може да замръзне.
Тоз, който сред облаци витае,
сред богове да крачи дръзне.

Прекалено нисък е върхът,
щом решил е да покори небта.
Отдавна забравен е страхът
пред очите му е единствено целта.

Вятърът жестоко вее
над черни, ледени скали.
Но сред тях слънце грее,
един човек не ходи, а лети!

Радослав Симеонов

Снимка: http://boyanpetrov.com