В училище астрономията и като цяло астрофизиката са оставени на заден план. Една от най-интересните дисциплини се учи в съвсем кратки срокове, а много често дори не се и стига до нея поради една или друга причина. Учителите по предметите, които се различават от така наречените „приоритетни“, рядко успяват да изпълнят целия си хорариум, било заради почивни дни покрай официални празници, било заради размествания в програмата или, недай си Боже, ако преподавател се разболее. Това често води до максимата – „Този урок ще го пропуснем, прочетете си го вкъщи“.
Живеем във времето на едни от най-интересните космически изследвания и буквално всеки ден разширяваме познанието си в тази научна област. В малкото български медии, които отразяват тези събития, рядко се отделя време, за да се обясни какво всъщност е направено. Читателят, слушателят или зрителят не винаги разбира научната терминология или има представа от обектите, които са били наблюдавани. Тук ще се опитам с прости думи да обясня някои изключително любопитни „неща“, които наблюдаваме (или пък не) в необятната Вселена.
Галактика
Наименованието идва от старогръцки – Γαλαξίας и всъщност означава Млечен път. Ясно е, че днес теоретично само една галактика носи това наименование, макар на практика всичките да ги наричаме неволно така заради произхода на името. На древните гърци им се е привиждало разлято мляко по небето. Гладен грък мляко сънува. Какво всъщност представлява галактиката? Това е гравитационно свързана система от голяма група звезди и междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя (виж повече тук). Всички тези обекти участват в движение около общия център на масата. Счита се, че за повечето галактики в този център съществува свръхмасивна черна дупка. Четирите основни вида галактики са елиптична, спирална, неправилна и пръстеновидна, макар че съществуват и други видове.
Credits: NASA, ESA, S. Beckwith (STScI) and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Черна дупка
И като се заговорихме за черна дупка, това е област от пространство-времето, която не може да бъде напусната дори от светлината, наричаме Черна дупка. Нейната граница се нарича хоризонт на събитията. От 2019 година можем да видим и действително изображение на черна дупка. Това се случи благодарение на наблюденията на Event Horizon Telescope. Това дълго търсено изображение осигури най-силното към момента доказателство за съществуването на свръхмасивни черни дупки и ще помогне за бъдещи изследвания както на тях, така и на техните хоризонти на събитията.
Прочети още за черната дупка тук: https://hora.today/stephen-hawking/
https://hora.today/selfie-s-cherna-dupka/
https://hora.today/pyrvata-snimka-na-cherna-dupka/
Екзопланета
Сами ли сме във Вселената? И двата отговора на този въпрос плашат мен и не само изключително много. Разковничето вероятно се крие в изследването на екзопланетите. Това е такава планета, която също обикаля около звезда като Слънцето, но извън Слънчевата система. Това донякъде се подразбира и от името. За статистиката към 15 април 2021 г. е потвърдено откритието на 4715 извънслънчеви планети, в 3486 планетни системи, в това число 772 планетни системи с повече от една планета Въпросът, който вероятно в момента си задавате е, на колко от тях може да има живот. Броят им разбира се е универсалният отговор на всичко – 42.
Квазар
Личният ми фаворит за най-интересен обект във Вселената. Наименованието му идва от quasi-stellar radio source, т.е. квази-звезден радиоизточник. Първите такива са били наблюдавани в края на 50-те години на миналия век именно поради много интензивното си и концентрирано радиоизлъчване. Най-отдалечените обекти, които са били наблюдавани по това време изобщо, са били два квазара на разстояние от порядъка на 15 милиарда светлинни години. Днес с положителност можем да кажем, че квазарите са най-ярките познати обекти във Вселената! За да придобием интуитивна представа какво е квазар, можем да си представим галактика, която има в центъра си свръхмасивна черна дупка, която поглъща огромно количество материя. При падането си към черната дупка тази материя излъчва мощно лъчение, това води и до висока светимост като най-големите квазари имат хиляди пъти по-голяма светимост от целия Млечен път. Най-големият познат квазар се „храни“ с материя от порядъка на 600 Земи на минута. Аз не бих искал да бъда близо до това животно…
Мъглявина
Първоначално така са наричани всички светещи обширни неподвижни астрономически обекти, включително звездни купове и галактики, за които е било ясно, че не са звезди. Например галактиката Андромеда е наричана мъглявината Андромеда преди Едуин Хъбъл да открие галактиките през 1924 г. Днес така наричаме космически облаци, които се състоят от газ, прах и плазма. Дадена мъглявина може да се види благодарение на излъчваните или поглъщани от нея вълни и частици, което я отличава от околната междузвездна среда. Ако обичате да разглеждате енциклопедии за Вселената, то със сигурност изображенията на различни мъглявини ще приковат вниманието ви. (следва ровене в гугъл!)
Тук бих искал да ви се похваля и с изображението на Мъглявината Орион, позната още като M42 и NGC 1976, което заснех от балкона си. Е, не е нещо велико на фона на картинките в интернет, но все пак…
Червоядина
Wormhole (ок, на български се споменава като червоядина или червейна/червеева дупка, но да си призная това наименование ми бърка в червата… Вероятно и в тези на Морган Фрийман…) Всъщност името идва от аналогията с червей, който прегризва ябълка или с други думи това са хипотетични обекти във Вселената, които играят ролята на тунел между две отделни точки. В света на физиците върви шегата, че всеки, който се опитва да обясни какво точно е wormhole взима лист хартия, сгъва го на две и го продупчва. Е, това разбира се е доста точно описание на тези хипотетични образувания в пространство-времето. И докато останалите обекти в тази статия могат да бъдат видяни някъде над главите ни нощем, то червеевите дупки все още са обозрими само в записките по обща теория на относителността. Но пък не са ли именно учебниците по физика най-прекият път да достигнем всяка точка от Вселената?
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021
Браво ! Много хубаво описание !