Сам съм, стоя след сън съсечен,
на безликия бяс аз не попречих,
грешките в себе си държа,
нищо е моето раждане,
а животът тъй далечен.
Сам съм, стоя след сън съсечен…
Без душа, но въвлечен
в греховете си
аз пак горя,
горях и пак горя.
В светлина, но почернен
в градината
аз пак сълзя,
сълзях и пак сълзя.
Крясък в къща от кости и кърви
мечът опрян е в моето гърло,
металът чужд е за плътта ми
нищо не ражда,
ако живее оскъдно,
крясък в къща от кости и кърви.
Без цветя, увила се
в мен смъртта,
но пак сълзя
сълзях и пак сълзя.
Свобода, изгубена
в пепелта
но пак горя,
горях и пак горя.
Сам съм, стоя след сън съсечен
крясък в къща от кости и кърви.
Оставам нечут в съня ми
в градина от тръни.
03/06/20
Latest posts by Дилян Георгиев (see all)
- Из необятния студентски космос на „Еразъм“ - September 2, 2020
- Градина от тръни - June 12, 2020
- Поезия в петък: Дилян Георгиев - May 9, 2019