Градина от тръни

Сам съм, стоя след сън съсечен,
на безликия бяс аз не попречих,
грешките в себе си държа,
нищо е моето раждане,
а животът тъй далечен.
Сам съм, стоя след сън съсечен…

Без душа, но въвлечен
в греховете си
аз пак горя,
горях и пак горя.

В светлина, но почернен
в градината
аз пак сълзя,
сълзях и пак сълзя.

Крясък в къща от кости и кърви
мечът опрян е в моето гърло,
металът чужд е за плътта ми
нищо не ражда,
ако живее оскъдно,
крясък в къща от кости и кърви.

Без цветя, увила се
в мен смъртта,
но пак сълзя
сълзях и пак сълзя.

Свобода, изгубена
в пепелта
но пак горя,
горях и пак горя.

Сам съм, стоя след сън съсечен
крясък в къща от кости и кърви.
Оставам нечут в съня ми
в градина от тръни.

03/06/20

Дилян Георгиев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *