Знанията на човечеството могат да се представят като окръжност. Всичко в окръжността е познато, всичко извън нея – непознато. Обикновено си представяме, че тази непознатост няма край и окръжността може да се разширява безкрайно, но това така ли е? Нека да раздробим тази представа в части.

Свойствата на непознатото

Ако си представим непознатото като сет, той има елементи и размер: 

1. Елементите на знание в непознатото, са тези, чиято рекомбинация не възпроизвежда нещо ново. Първият изобретен тостер е доста готин, но 10-хилядният не ни дава нищо ново. Тостерът си е тостер, и дори да е свързан с интернет, той просто бива комбиниран с нещо вече съществуващо. Същото важи и за поредната песен, поредният бизнес и поредната кола. Ако не е съществена иновация, не се намира в окръжността.
2. Какво можем да кажем за размерите на този сет? Той може да бъде безкраен или краен. Нека разгледаме тези два случая.

Да предположим, че непознатото е безкрайно. За да разширим познатото, първо трябва да достигнем ръба му. С всяко следващо откритие това ще става по-трудно и по-трудно, защото ръбът ще се отдалечава. Не е възможно да научим всичко. Забелязваме как нашите професии стават все по-тясно специализирани. Това е така, защото окръжността се разраства. Виждаме, че се налага да прекарваме все повече и повече време в образователната система, за да бъдем търсени за труда си. В един момент, ще бъде ли изобщо възможно да достигнем ръба на окръжността? Какво ще стане, когато дори най-големите гении на човешкия род не могат да открият нещо ново?

Гениите от минало ни са работили в много по-тясна окръжност от знания и са имали възможността да открият много. Няма да има втори Да Винчи, защото няма да има друг, който да добие същата дълбочина на знания в толкова много сфери. През 5-ти век, ако си знаел евклидовата геометрия си бил на ръба на математическата окръжност.  Днес си в 9-ти клас.

Ще бъдем обречени на цикъл на преоткриване. Възможно е да успеем, чрез опростяване или обединяване на теории и факти в някои сфери да стигнем по-бързо до ръба, но сложността винаги ще нараства. Ще бъдем в капана постоянно да преоткриваме миналото. Няма да имаме капацитета да напреднем. Ами ако непознатостта е крайна? Тогава ще я разкрием цялата, ако сме способни. И тогава какво? Ще сме в същата ситуация като преди.

Технологии

Възможно ли е да излезем от този капан чрез развитие на ума си? Да бъдем по-умни, по-фокусирани, по-добри. Какви са начините да увеличим интелекта си?

Органично

Биологията поставя твърди лимити на възможностите ни. Първото решение би било да я променим. През 2018, в Китай бяха извършени експерименти, вследствие на които, две новородени близначки имат резистентност към ХИВ. Това става с отстраняването на гена CCR5, който също така подобрявал запазването и извикването на спомени. Тази резистентност е подобрила интелекта им. Гените, които оказват влияние върху интелекта ни са много и има много различни взаимодействия с други гени. С достатъчно ресурси, можем да отключим това находище от потенциал. Но уви, човешкото тяло има своите ограничения. Има биомеханични лимити, отвъд които телата ни спират да функционират правилно. Гигантизмът е пример за това как, когато имаш прекалено много активирани гени за растеж, други части от тялото ти са претоварени и не работят правилно.

Синтетично

Изкуственият интелект навлиза все повече и повече в нашето ежедневие. Той вече е тук, при това далеч не на толкова примитивно ниво, на колкото си го представяме. Всички се смеем на инстаграм филтри, Алекса и Сири, но това е защото не виждаме как същите технологии биват използвани другаде.

Алгоритъмът зад един филтър, който ни слага кучешка муцуна, е същият като този, който помага на лекар да открие ракови образувания в рентгенови снимки. Или алгоритъма, който казва на дрон дали някой е мишена или не. Ние не виждаме приложимостта на тези алгоритми от една сфера към друга. Алгоритмите и машините могат да бъдат използвани, за да напреднат нашето знание, но какви са последствията от това?

Отношенията между човек и машина

От зората на човешката история човек използва инструменти. Някои учени даже го категоризират като животно, което използва инструменти. Ние сме в симбиоза с тях, но досега всичките ни инструменти са замествали физическите ни усилия. Новите машини и алгоритми заместват менталния ни труд. Днес на някои пазари над 80% от обмена на стоковата борса се извършва от алгоритми. Все по-голямо и по-голямо количество новини се пишат от алгоритми. Голяма част от музиката също бива създавана от алгоритми. И тези проценти само ще се увеличават. Какво ще остане за нас хората?

Креативността? В сегашните модели, които композират музика или рисуват картини, креативността не е нещо магическо. Научната представа за креативност е, че в мозъка се извършва свободна асоциация, в която протича рекомбиниране на вече известни идеи и знания по нов начин. Това минава през процес, който отсява непрагматичните асоциации.

Читателю, може да вярваш в душа, свободна воля и избор. И aз мога да ти симпатизирам. Но моделът, по който работи разбирането ни за вселената и реалността, не предполага такива фактори. Те не са измерими. Ако машините вече са иззели нашия физически труд, а сега изземат и менталния, какво ни остава? Няма нещо, което човек да може да извърши, което една машина да не може, и то по-добре, по-бързо и по-евтино. Този свят идва. И не е въпрос на дали, а на кога.

Машината и окръжността

Бихме използвали тези машини, за да развием окръжността. Тези машини биха генерирали нови хипотези и теории. Ще настъпи момент, в който ще имаме Теория на всичко – ще можем да обясним всеки процес, всяко движение и структура в нашата реалност. Всичко ще ни бъде познато. Всичките науки ще бъдат изчерпани. Освен ако няма нещо магическо в нашата реалност. Ще оставим машините да се грижат за нас.

Човекът в епохата на машините

Читателю, надявам се, че си стигнал до тук в това мое разсъждение. Нека имам само още минутка от времето ти. Пренеси се в този свят, където човек има всичко, но не може да открие или напредне в нищо. Какво ще стане в този свят? Ще настъпи абсолютен хедонизъм. Изобилие от храна, сексуални партньори и всякакви забавления, каквито поискаш. Можеш да играеш различни спортове, но никога няма да надминеш робота. Можеш да се научиш да рисуваш красиво, но роботът вече отдавна те е задминал. Може да… схващаш картинката.

На мен в този свят ще ми доскучае. Ще искам риск, ще искам опасност, ще искам конфликт! Бих ли могъл да имам тези неща без да разрушавам този рай? Защото сигурно все пак в един момент ще искам да се върна към него.

Машините ни биха могли да симулират светове, в които да изживеем тези емоции и приключения. Погледни къде беше изкуствената реалност преди 40 години. Нямаше я. Погледни я сега. Невероятна е. С тази скорост, скоро ще може да се потапяме в нови светове, където ще има други физични закони, и ще може да правим и бъдем каквото поискаме.

Ще бъде възможно да пуснеш симулацията и да изживееш животите на всеки един организъм в тази реалност. Ще изживяваме безброй много животи, в безброй много реалности. Ще изживяваме любов, смърт, радост, тъга и всичко, което един организъм в нашата симулация би преживял. Това бих играл. И сега се питам, дали не съм в такава игра. Дали няма някое същество, което съпреживява заедно с мен, с моя живот? Мога ли да зная, че не съм в такава игра? А има ли значение дали съм?