Да мирише на дим –
есенно, чувствено,
дим стаен в онова,
деликатно и вкусно
заспало по устните
очарование,
изгоряло – уви! –
в сляпо старание
да не остане и дим
от зарята на чувствата
дим от дивия пламък,
събуден от пръстите.
В пепел възкръсвате,
о, оправдания!
VIII? – IX. 2013 + II. 2014
Latest posts by Бела Бенова (see all)
- Денят, когато си отиде лятото - May 14, 2021
- Дим - May 1, 2020