Защото го има
Думите на може би първия алпинист, изкачил Еверест, още през 1924 г. Еверест е най-високият връх на Земята с височината си от 8848 м. Намира се в Хималаите, като западният и югоизточният му склон са гранична линия между Непал и Китайския Тибетски автономен регион.
Името Еверест
Най-високият осемхилядник получава така известното ни днес име през 1865 г., след като официално е одобрено от Кралското географско дружество. Върхът е кръстен на Джордж Еверест, който от 1830 г. до 1843 г. бил директор на Индийската топографска служба. Преди това в годините е бил познат като “връх В”, и по-късно “връх XV”. Разбира се върхът си има и местни имена. На непалски е известен като “Сагарматха”, което означава “Високо в небесата”. На тибетски е “Джомолунгма”, което означава Богинята-майка на света. Непалското име на Еверест се появява чак през 1960 г., след като Непалското правителство отбелязва факта, че върхът няма наименование на техния език.
Височина
Първото официално измерване на Еверест е направено през 1856 г. след дълги опити на изкачването му, започнали още през 1852 г. С годините се правят много експедиции за измерването на височината, съответно има и леки разминавания в данните. В началото на декември 2020 г. бе направено последното измерване на върха. Височината му по последни данни е 8848,86 м. Официално сме приели Еверест за най-високия връх в света, (защото смятаме надморското равнище). Например връх Мауна Кеа на Хавайските острови се издига на едва 4205 м. над морското равнище, но ако бъде измерен от самата си основа достига височина от 10 000 м., което го прави доста по-висок от Еверест. Но това е, разбира се, по други критерии за изчисляване.
Флора и фауна
По отношение на животните, досега са забелязани два вида гарги и вид планинска гъска, които летят на над 7000 м. На височина от 6700 м. е открит вид скачащ паяк , който засега се смята за най-високо живеещия животински вид, ако се изключи наличието на микроскопичните организми. По пътя към върха може да се срещнат черна мечка, снежен леопард, хималайски тар (вид коза) и червена панда. Открити са и доста на брой видове мравки, различни от познатите ни по света.
Изкачване и експедиции
Въпреки височината си, Еверест далеч не е най-трудният връх за покоряване. Първото ни известно успешно изкачване става през 1953 г. от Едмънд Хилари, новозеландски алпинист и изследовател, и шерп Тенсинг Норгей. Изкачването става под ръководството на полковник Джон Хънт. Заедно забиват първите флагове на върха, които са непалският, индийският, английският и този на ООН.
Всъщност първата експедиция до Еверест, макар и безуспешна, става през 1921 г. Тогава Хималайският комитет финансира британска разузнавателна експедиция, в която се включва Джордж Малъри. Англичанинът продължава опитите си да достигне Еверест, като последният се случва през 1924 г. Именно този опит става повод за най-голямата загадка в историята на алпинизма. Накратко, в поредната английска експедиция през 1924 г. алпинистите започват постепенно да се отказват на различни метри височина и се връщат обратно. Тук изпъкват две имена – Андрю Ървин и Джордж Малъри. Последно са забелязани на приблизително 8500 м. от техния спътник Едуард Нортън, който се отказва да изкачи Еверест, но решава да изчака двамата алпинисти да се върнат. Пада гъста мъгла и той ги губи от погледа си. Нортън се връща в лагера, принуден от времето, но Ървин и Малъри не се връщат обратно. Така и не става ясно дали са успели да покорят върха и в кой момент за загинали.
През годините се правят множество експедиции с цел да се открие фотоапаратът “Кодак”, който са носели със себе си. Целта е да се проявят снимките, от които ще се разбере какво се е случило. Фотоапаратът все още не е открит, но през 1999 г. е открито тялото на Джордж Малъри. Трупът му разкрива две неща, според които има вероятност наистина да е достигнал до върха. Първото е, че очилата, носени от алпинистите за предпазване от снежна слепота, били открити в джоба му. Това навежда на мисълта, че той се е спускал обратно вечерта след изкачването си на Еверест. Второто нещо е липсващата снимка на жената на Джордж Малъри. Той бил обещал на жена си, че качи ли се до върха, ще остави снимката ѝ там. Тази снимка не е открита никъде по дрехите на алпиниста или около тялото му. Това, разбира се, не са сигурни доказателства. Така че, остава надеждата, че фотоапаратът ще бъде открит. А до тогава остава загадката дали още през 1924 г., 29 години преди официално познатото ни покоряване на Еверест от Едмънд Хилари, двама английски смелчаци не са се оказали първите хора, изкачили този връх.
От 1953 г. до 1987 г. Джомолунгма е изкачен от едва 200 души. Чак след 1990 г. върхът става по-лесно достижим. По последни данни до 2019 г. са го изкачили приблизително 4883 души от общо опити за изкачване на 8306. Смъртните случаи са 288 от тези близо 9000 души, като сред тях са и шерпи и алпинисти.
Еверест в днешно време
Днес бих казала, че изкачването на Еверест се е превърнало в една абсурдна пародия за разходка в планината, преход или както искате го наричайте. За жалост, буквално се допускат хора без никакъв опит. Кадрите в интернет на опашките, които се получават непосредствено преди самия Еверест ми напомнят на онези, рано сутринта, когато всички чакат да си купят прясно изпечения хляб от фурната. Комерсиализацията на върха е достигнала такова ниво, че се предлагат луксозни експедиции, достигащи цена от 130 000 щатски долара, които предлагат палатки направо с трапезария.
Толкова неопитни хора вече изкачват върха, че самите шерпи* твърдят, че без тях повече от половината народ няма да се справи. Докато пишман алпинистите спят спокойно в палатките си, шерпите им пренасят багажите от един лагер в друг, прокарват въжета, въжени тролеи и др. Не ме разбирайте погрешно, не слагам под общ знаменател всички алпинисти. Проблемът с изключително големия брой на хора, желаещи да покорят най-високия връх в света е непалският маршрут, който е много по-лесен от тибетския и няма строги ограничения. Просто си плащаш, представяш бележка от доктора, че физически си здрав и готово. До този момент Непалското правителство и туристическите агенции се оказват доста лоша комбинация, бих казала.
Еверест и глобалното затопляне
И освен опасността от човешки жертви заради безброй фактори, като например подобно струпване, което в един момент може да блокира пътя обратно на алпинистите, или да ги задържи прекалено дълго в зоната на смъртта**, се появява и проблемът с боклуците. През 2018 г. се поставя рекорд на алпинистите изкачили Еверест. Само за тази година те са 800. Природата се замърсява не само от дребните боклуци, а и от изоставените кислородни бутилки, палатки и много други неща. През 2019 г. се организира почистваща експедиция. От нея досега са събрани поне 24 000 килограма боклуци. За момента се знае, че правителството на Непал е въвело депозитна система. Всяка експедиция, отправила се към върха, оставя около 5000 евро депозит, които се връщат обратно само ако правителствен служител потвърди, че всичко след края на експедицията е нормално и алпинистите и шерпите са почистили. Очаква се от всеки алпинист да събере по 8 килограма отпадъци след себе си, което разбира се в повечето случаи е невъзможно. Междувременно индийските гранични власти водят кампания наречена “Clean Himalaya, Clean Glaciers”, която има за цел да поддържа върха чист.
Освен всичко това, днешният проблем с климата се отразява и на Еверест. Според едно от последните изследвания, глетчерите по Хималаите се топят много по-бързо. Вследствие на това се увеличава и опасността от лавини, особено в топлите периоди, в които се предполага, че е най-безопасно да се изкачват върховете на Хималаите.
Днес опасностите, които крие Еверест, са изключително подценявани от хората. От най-голямата загадка в историята на алпинизма, върхът се е превърнал в най-голямата му комерсиализация. Поне така бих го определила аз.
* Думата шерп, изписана с главна буква, означава етническата група “шерпа”. А когато е изписана с малка буква, най-често става въпрос за планинските работници, благодарение на които много хора оцеляват. Така че на Еверест може да бъдете съпроводени и от някой представител на етническата група, който разбира се си е професионалист в изкачването, или просто от шерп.
** Швейцарския физиолог Вис-Дюнан определя района над 7800 м. като “Зона на смъртта”. Започва тотално изтощение на организма. Той започва да черпи от собствените си резерви без да ги възстановява Кислородът започва да свършва, следват халюцинации, безсилие и накрая смърт.
Обича историята, киното, фотографията, животните и природата. Възхищава се на всякакъв вид изкуства. Обича да пътува и да общува с различни хора и различни култури и да попива всичко от тях. Още не е обиколила света, но си го пожелава.
Нейната страст е фотографията, чрез която показва света от нейната гледна точка.
- Еверест – защото го има - February 27, 2021
- Лешникотрошачката - December 10, 2020
- 4 варианта за избор на коледна елха - November 29, 2020