ВСИЧКИ ШЕ УМРЕМ

От публикуването на статията досега стана ясно, че огромни пожари са обхванали и Амазонската дъждовна гора. Небето над Бразилия е черно от пушека. Както и в Сибир, в продължение на седмици не бяха взети мерки за овладяване на пожарите. Причината е, че авторитарният президент на Бразилия – Болсонаро – не счита гасенето им за необходимо, защото смята, че “те се случват всяка година и са характерни за сезона”. Този път обаче, в следствие на обезлесяването, пожарите са двойно повече от когато и да било друг път. На север и на юг белите дробове на планетата ни горят. Докога ще бездействаме?

През последните няколко месеца човечеството стана свидетел на някои от първите застрашителните последствия от глобалното затопляне. 

От 22 юни до 2 юли в Аляска избухнаха пожари, унищожили над 2.4 млн. акра гори до момента. Рекордно високите температури изсушават терена, което става причина искра, породена от светкавица, да възпламени огромни площи земя и гори. Горските пожари сами по себе си не са необичайни за района, но в комбинация с топлинните вълни, които напоследък наблюдаваме в следствие от глобалното затопляне на планетата, те стават все по-чести, обхващат все по-големи територии и се гасят все по-трудно. Огньовете в Аляска все още не са овладени, въпреки усилията на пожарникарите и местните доброволци.

В същото време в Сибир гори терен с размерите на Белгия, като пожарът продължава да се разраства. Огънят, започнал в труднодостъпна част на Красноярския край, бързо обхваща околностите и вече засяга съседните градове с вредни газове. Освен директните заплахи за здравето на живеещите в околността, пожарът драстично повишава температурата в района, с което се увеличава вероятността бъдещите горски пожари да възпламеняват все повече терени. 

Въпреки че моментните последици от тазгодишните пожари се усещат най-силно от страните, на чиито територии се намират дивите гори, подобни разрушителни огньове имат силно въздействие върху цялата екосистема на планетата. На първо място, при изгарянето на горите се отделя много въглероден диоксид, с което допринася за пагубния ефект на глобално затопляне. Самото погасяване на пожарите също води до тежки последствия като унищожаване на почвите и биоразнообразието на природата. 

Друг непосредствен ефект от горските пожари в Аляска и Сибир са изгорелите сажди, покрили ледовете в Арктика с черен филтър, който привлича повече слънчева енергия и причинява бързо топене на ледниците.  В началото на август 56.5% от леденото покритие на Гренландия показва признаци на топене и над 200 млрд. тона лед е изгубен само през юли. 

Photo by Gian-Reto Tarnutzer on Unsplash.

Една от възможностите за овладяване на глобалното затопляне е запазването на сегашните и саденето на нови гори, които да поемат част от въглеродния диоксид от атмосферата. Амазонската джунгла е най-голямата дъждовна гора в целия свят и от нея произхождат много от най-екзотичните и разнообразни биологични видове на земята. През последните десетилетия южноамериканската джунгла бива скоростно изсичана, за да се отвори място за пасища, пътища и други икономически дейности на територията, която обхваща (голямата част се пада в Бразилия, но още 7 страни споделят гората). 

Река Амазонка, Бразилия. Photo by Naareta Martin on Unsplash.

Според скорошно проучване, същата джунгла побира по-голямата част от земните терени, подходящи за възстановяването на горски площи. Тук срещаме поредната заплаха за бъдещето на планетата, тъй като сегашния президент на Бразилия, Жаир Болсонаро, споделя твърдението, че Амазония е суверенна територия, вместо природен ресурс на цялата планета, и подкрепя изсичането на гората с цел развитие на бразилската икономика. Същата нагласа се среща в много страни по света, тъй като изсичането на гори е необходимо за развъждането на добитък, производството на хартия, добивът на полезни изкопаеми, палмово олио и други. И у нас желанието да се стимулира развитието на туризма чрез изграждане на нови лифтове, за сметка на планински горски площи, излага местното биологичното разнообразие на риск и намалява потенциала за пречистване на въздуха. 

Човечеството се е запътило с всички сили към точката, от която няма връщане. Парижкото споразумение от 2015 година поставя за цел да ограничим глобалното затопляне до под 2°C увеличение на земната температура спрямо нивата преди индустриализацията. Днес, 4 години по-късно, затоплянето вече наближава 1.5°C. Покачване, което застрашава с редица катаклизми, според Междуправителствения панел за климатични промени. На този етап нито една държава не изглежда дори вероятно да изпълни задълженията си по Парижкото споразумение в дадените срокове. Дивите пожари и скоростното топене на ледниците показват, че последствията от дейностите ни не са само бегла заплаха за някое далечно бъдещо поколение, а сериозен риск за природата, животните и самите нас днес. Ако не действаме сега, то кога?

Деница Йончева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *