Домашно насилие по време на карантина

През последните няколко седмици светът стана свидетел на кризисно положение, невиждано от дълги години насам. В опити да предпазят по-слабите членове на обществото от бързо разпространяващия се COVID-19, десетки държави в света обявиха задължителна карантина за цялото население, принуждавайки гражданите да останат по домовете си до отминаване на заплахата. И докато за някои от нас това значи живот по пижама в продължение на седмици, гледане на телевизия и ядене често и по много, за други то означава седмици на психически и физически терор. Става дума за всички жертви на домашно насилие - жени, деца и мъже, които са принудително затворени с насилника си и за които домът не е сигурно място, а затвор от страх и болка.

Разбира се, самата карантина не е основната причина за домашното насилие. 

Причините, които довеждат един човек до това да причинява физическа или психическа болка на близките си, са комплексни. Биологични и генетични фактори, възпитанието, моралните ценности, половите стереотипи, методите за справяне със стрес, пристрастяванията и още редица фактори играят роля. Човек, който е дълбоко убеден в неприкосновеността на тялото и личността на другите, който обича и уважава семейството си и умее да се справя със собствените си емоции и стрес, вероятно няма изведнъж да се превърне в насилник само заради карантината. Но за семействата, в които този проблем съществува по принцип, заплахата в момента е още по-голяма заради това, че всички постоянно са заедно в дома и подложени на допълнителен стрес. 

По принцип насилниците се опитват да изолират жертвите си финансово, социално, психически и физически. 

В създалата се в момента ситуация това е изключително лесно. Няма кой да види синините и раните. Жертвите не могат да потърсят подкрепа у приятели или близки. Възможно е и изобщо да нямат възможност да се отделят от насилниците си дори за минута. За хората в напреднала възраст идеята да напуснат дома носи рискове от заразяване, поради което е възможно дори да не обмислят варианти като кризисни центрове. Поради тези и други причини, за много хора сегашната ситуация на домашна изолация е едно голямо мъчение.

В китайската провинция Хубей през февруари месец са регистрирани три пъти повече сигнали за домашно насилие в сравнение с февруари миналата година. 

В Каталуния обажданията на горещи линии са скочили с над 20% едва в първите дни от карантината, докато в Гърция и Кипър те показват 30% ръст през първата седмица. Тези числа отразяват само част от катастрофалния ефект на изолацията, тъй като много жертви изобщо нямат възможност да потърсят помощ, бидейки непрестанно следени и заплашвани от насилниците си. В Италия например броят телефонни обаждания към полицията и социалните служби е спаднал значително, заменен от смс-и, имейли или Фейсбук съобщения.

Много страни, сред които Германия, Англия, Франция и други, засилват капацитета на горещите си линии. 

Някои от тях призовават за превръщането на хотели и други празни в момента сгради в кризисни центрове за жертви на домашно насилие. Масово правителствата обявяват изключения в забраната за допускане на дома за жени, търсещи помощ. С други думи, допуска се нарушаване на карантината, когато физическото и психическото ти здраве е подложено на риск от агресивен партньор. Изглежда, обаче, това не е случаят в България, където Пирогов открива денонощна телефонна линия за дистанционна подкрепа. Чудесно е да има с кого да поговориш за проблемите във връзката си, но когато си подложен на тормоз 24/7 и не ти е разрешено да излизаш, а насилникът ти няма с какво да се развлича освен с побой, е време държавата да вземе по-строги мерки. 

Добрата новина е, че Фондация ПУЛС, Българският фонд за жените и Фондация “Асоциация Анимус” продължават да работят и на денонощната гореща линия за жертви на домашно насилие на номер 0800 1 86 76 можете да намерите подкрепа по всяко време. Ако сте жертва на физически или психически тормоз, не се колебайте да потърсите помощ от която и да е от тези организации.

И най-важното, бъдете солидарни. Ако чувате скандали и плач от съседния апартамент, недейте да стоите в домашния си уют, радвайки се, че вашият партньор не е чудовище. Не си мислете, че някой друг ще се погрижи. И недейте да си мислите, че някоя жена, или пък децата ѝ, е в това положение по собствена вина. Бъдете съпричастни към чуждата болка и страдание и направете всичко по силите си, за да помогнете. Много от тези жени нямат достъп до телефон, по който да потърсят помощ, а социалната изолация ги лишава от малкото възможности за измъкване от мъчителната ситуация. Затова, ако имате съмнения, че около вас се случва нещо нередно, обадете се на горещата линия от името на съседката и разберете какво можете да направите, за да извадите жертвата от кошмара на домашното насилие по време на карантина. А, и звънете по-често на приятелите и близките си, без значение дали имате съмнения за насилие или не. В момента всички се нуждаем едни от други.

Полезни линкове:

Психологическа подкрепа за жени жертви на насилие

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *