На всеки се е случвало пред очите му да се разиграе драматична сцена. Било то някой, който зимата се хлъзва на леда и пада, било то родител, който крещи на детето си и тръгва да го шамароса, било то някакво престъпление. Сценариите са различни, но имат нещо общо. Това, че често не правим нищо, за да помогнем.

Този феномен се нарича „ефектът на наблюдателя“ и е обект на изследване в социалната психология от години. Идеята е, че колкото повече хора са свидетели на някаква кризисна ситуация, толкова по-малко вероятно е някой от тях да се намеси. Терминът се появява за пръв път след бруталното убийство на Катрин „Кити“ Дженовезе в Ню Йорк през 1964-та. Тя е млада жена, която бива намушкана многократно, изнасилена и ограбена пред сградата, в която живее. Убийството става известно с това, че въпреки писъците на жената, никой от съседите и (по първоначални данни 38 души) не се намесва. Цялото нещо продължава около 30 минути, но полицията е повикана чак след като убиецът отдавна е избягал.

Това убийство е поставило въпроса „защо не действаме?“ пред психолозите.

И отговорът води до няколко основни механизма. Първият е „дифузията на отговорност“. Това е феномен, който ако някога сте работили в група, ще разберете без проблем. Има нещо за вършене, но и много хора, които евентуално да го свършат. Затова всеки в крайна сметка чака другия да се хване. И нищо не се случва. Вторият важен процес е описаното горе оглеждане. Човек гледа как се държат околните и това създава норма на поведение. В повечето ситуации тази норма е на бездействие. С други думи, успяваме да се убедим сами, че случващото се всъщност не изисква нашата намеса, дори и това да не е така. И оправдаваме решението си с това, че и останалите нищо не правят.

Всъщност дори и човек случайно да не се повлияе от нормата на бездействие, остават няколко спънки. Като за начало, дали и как изобщо би могъл да помогне. Има ситуации, в които веднага знаем какво да направим. Например ако седите в автобуса и се качи възрастна жена с бастун, а всички седалки са заети. Забележите ли, че всички пътници гледат тъпо и никой не мръдва, е очевидно какво е най-добре да направите. Но ако обаче пред очите ви се вихри бой, а вие физически не сте в състояние да го спрете, как е най-добре да постъпите? Дали е по-важно в този момент да звъннете на полицията, или да намерите някой способен да разтърве сбилите си? Взимането на такова решение може да се окаже твърде объркващо и стресиращо и просто да решим да си тръгнем. А понякога, дори и да знаем как да постъпим и да можем да помогнем, пак не го правим. Това се свързва например с тревогата да не се изложим пред останалите присъстващи по някакъв начин.

Но защо е важно да знаем всичко това? Първо, защото в ежедневието ни нонстоп се случва да сме бездействащи наблюдатели.

Понякога за малки неща, както когато някой си изпусне нещо в група хора и всички просто седят и го зяпат. Понякога за по-големи – като при груповите проекти. Понякога за огромни. Такъв черен пример за съжаление имаше в България. Млада жена беше убита в дома си, след 30 минути бой и душене и 0 реакции от страна на съседите. За сравнение, същите бяха цъфнали на вратата за под 2 минути, когато някой като експеримент беше решил да бие барабан в същата сграда. Но бездейственото наблюдаване не се изчерпва с междуличностното, то съществува в глобални мащаби. Вижда се във всички проблеми, които чакаме някой друг да реши - глобалното затопляне, войните, корупцията, експлоатацията на хора в развиващите се страни и т.н.

Освен това, ако сме информирани за ефекта на наблюдателя, можем да предотвратим появата му. Ако сте от страната на наблюдаващите, имайте предвид, че обикновено стига един човек направи първата крачка да помогне, за да се задействат и другите. Защото нормата се променя. Дори и да не знаете точно какво да направите, винаги можете да се обадите на полицията или спешна помощ.

Да, знам, в България това може да е цяла епопея и до нищо да не доведе, но все пак е по-добре да сме опитали. За няколко съвета как да процедираме, ако „чуем“ домашно насилие (а и ако ви интересува експериментът с барабаните в блока на убитата жена), вижте страницата на проект BEAT. В по-злободневен контекст, можете да се сетите за този психологически феномен следващия път, когато трябва да ръководите група или да работите с други хора.

И накрая, ако стане така, че вие имате нужда от помощ, наоколо е пълно с хора, но никой не реагира, също има какво да се направи.

Ефективно е да се обърнете към конкретен човек за съдействие, така че той да се почувства отговорен. Освен това проучвания са доказали, че хората са по-склонни да се притекат на помощ на някого, който и сам се опитва да си помогне. С други думи, ако се подхлъзнете на софийския лед, тръгнете да се изправяте и в същия момент помолете някой да ви подаде ръка. Ако теорията е вярна, би трябвало това да доведе до реакция от страна на наблюдателите!