В търсене на произхода на Джулай морнинг през

Признавам си. Един единствен път съм посрещала първоюлския изгрев на брега на Черно море, донякъде случайно. Далеч съм от мисълта да наричам това посрещане Джулай морнинг. Най-малкото, защото на 14 изобщо не бях дорасла за него и най-ясният ми спомен е, че ми беше студено. Най-вероятно, подобно на повечето родени през втората половина на 90-те и първите години на новото хилядолетие, представите ми как този обичай се отбелязва в последно време (които, между другото, се базират най-вече на разкази на приятели и на това, което дочувам по телевизията) са свързани с алкохол и осеяни с пластмаса плажове след края на „купона”.

Това, разбира се, не е голяма изненада, съдейки популярността, която Джулая е добил през изминалите 20 години.

Днес не само по Черноморието, но също по реки и всякакви водни басейни, хълмове и възвишения около големите градове се събират хора на различни възрасти и с различни интереси, за да посрещнат изгрева под звуците на хита на Юрая Хийп. И макар че е хубаво, че толкова много са ентусиазирани от идеята да посрещнат първия изгрев на юли сред природата, за съжаление малцина познават произхода на това събитие, съществуващо единствено у нас. А търсенето на информация по въпроса се оказва не дотам лека задача заради многото източници, всеки от които със своя собствена версия по въпроса.

Най-популярната сред тях е, че „Джулай морнинг” е „хипи празник”, възникал през 80-те във Варна, в знак на протест срещу комунистическата власт, ограничаваща свободата на духа. И това е отчасти вярно. Всъщност истината е, че дори самите основоположници на традицията не са единодушни в някои детайли по въпроса как и кога точно е започнала тя.

Сред многото информация се откроява работата на Роберт Леви „Джулай морнинг като национален феномен”, а самият той е един от първите джулайци. В нея той споменава как възниква Джулая. Идеята била на Тяната, който прекарал нощта на 30 юни срещу 1 юли на пост в казармата и се зарекъл, че ще направи така, че никой повече да не посреща първоюлския изгрев сам. 

И вероятно през 1986 г. на фара при вълнолома във Варна се е състоял първият Джулай, на който се събрали едва няколко варненци.

Под фара
Под фара

Според други източници това се е случило още през 1983г., но има няколко прякори, които присъстват в повечето от тях: Тяната, Вили Пингвина, Големия Пингвин, Мето, Чайката и други. По думите на Леви, през 1987г. събирането добило национален мащаб, когато през април на джаз срещата в Сопот Тяната поканил него и други присъстващи от всички краища на страната да дойдат във Варна на 30 юни.

Някои идват с влак, други на стоп. Разговори, свирене на китари и рок песни, касетофони на батерии, бира… Поети, музиканти, хора на изкуството, тогавашни бунтари… Някои спят и стават преди изгрев, а други будуват до сутринта, но най-важната част от ритуала е посрещането на юлското слънце, с чиято поява на хоризонта зазвучава култовата песен на Юрая Хийп. Първият, който зърне слънчев лъч, получава бира за награда. Повечето наблюдават изгрева прави и мълчаливи, радвайки се на настъпващото лято - сезона на свободата и безгрижието. След това се насочват към Морската градина. Един от най-запомнящите се Джулаи е този от 89-та, когато на сутринта след изгрева джулайците отиват почти като на манифест към сватбата на варненеца Дидо Драгнев със своеобразен плакат под формата на огромен чаршаф  с „миротворката” и надпис „Обичай”.

В очакване на изгрева
В очакване на изгрева

В последствие кметове и други, забелязващи неговия „бизнес” потенциал, осъзнато институционализират и след това комерсиализират Джулай морнинг.

Още през 90-те първите джулайци се преместват и започват да отбелязват традицията във Варвара. Те не могат да се слеят с прииждащите тълпи, тъй като не споделят ценностите им. През 1989-90г. за първи път се събират и на Джулай ивнинг на 31 юли в Несебър.

Междувременно, събитието вече се отбелязва доста по-мащабно както по Черноморието, в Каварна, Шабла, на Камен бряг, така и по брега на Дунава, в Тутракан например. Съпроводено е от музика по всеки вкус и кебапчета. От 2004г. вокалистът на Юрая Хийп Джон Лоутън ежегодно изпява песента „July Morning” на живо по изгрев, първоначално в Каварна, по-късно - в Камен бряг, а през изминалите три години - в Тутракан. И макар че не всичко, което е Джулай морнинг в последно време, носи същата романтика като първоначалната идея за него, е хубаво, че празникът дава причина на все повече ентусиасти да се събират с приятели на 30 юни, създавайки спомени и готини преживявания.

И все пак, ако можех да избера кога да отида на Джулая, сигурно щях да предпочета харизмата на 1986-та и касетофоните с батерии пред 2019-та. Защото разказите за тогавашния Джулай създават у мен представата за една задушевна и малко загадъчна атмосфера, създадена от бунтарите на време, което е близко до нашето, но ми се струва толкова далечно и различно.

Джулайска утрин
Джулайска утрин

С благодарности на Роберт Леви, който позволи да използваме Джулай морнинг като национален феномен за източник на информация, както и част от снимките към текста, предоставени му от покойния Руслан Романов.

Пепи Недкова
Latest posts by Пепи Недкова (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *