Признавам си. Един единствен път съм посрещала първоюлския изгрев на брега на Черно море, донякъде случайно. Далеч съм от мисълта да наричам това посрещане Джулай морнинг. Най-малкото, защото на 14 изобщо не бях дорасла за него и най-ясният ми спомен е, че ми беше студено. Най-вероятно, подобно на повечето родени през втората половина на 90-те и първите години на новото хилядолетие, представите ми как този обичай се отбелязва в последно време (които, между другото, се базират най-вече на разкази на приятели и на това, което дочувам по телевизията) са свързани с алкохол и осеяни с пластмаса плажове след края на „купона”.
Това, разбира се, не е голяма изненада, съдейки популярността, която Джулая е добил през изминалите 20 години.
Днес не само по Черноморието, но също по реки и всякакви водни басейни, хълмове и възвишения около големите градове се събират хора на различни възрасти и с различни интереси, за да посрещнат изгрева под звуците на хита на Юрая Хийп. И макар че е хубаво, че толкова много са ентусиазирани от идеята да посрещнат първия изгрев на юли сред природата, за съжаление малцина познават произхода на това събитие, съществуващо единствено у нас. А търсенето на информация по въпроса се оказва не дотам лека задача заради многото източници, всеки от които със своя собствена версия по въпроса.
Най-популярната сред тях е, че „Джулай морнинг” е „хипи празник”, възникал през 80-те във Варна, в знак на протест срещу комунистическата власт, ограничаваща свободата на духа. И това е отчасти вярно. Всъщност истината е, че дори самите основоположници на традицията не са единодушни в някои детайли по въпроса как и кога точно е започнала тя.
Сред многото информация се откроява работата на Роберт Леви „Джулай морнинг като национален феномен”, а самият той е един от първите джулайци. В нея той споменава как възниква Джулая. Идеята била на Тяната, който прекарал нощта на 30 юни срещу 1 юли на пост в казармата и се зарекъл, че ще направи така, че никой повече да не посреща първоюлския изгрев сам.
И вероятно през 1986 г. на фара при вълнолома във Варна се е състоял първият Джулай, на който се събрали едва няколко варненци.
Според други източници това се е случило още през 1983г., но има няколко прякори, които присъстват в повечето от тях: Тяната, Вили Пингвина, Големия Пингвин, Мето, Чайката и други. По думите на Леви, през 1987г. събирането добило национален мащаб, когато през април на джаз срещата в Сопот Тяната поканил него и други присъстващи от всички краища на страната да дойдат във Варна на 30 юни.
Някои идват с влак, други на стоп. Разговори, свирене на китари и рок песни, касетофони на батерии, бира… Поети, музиканти, хора на изкуството, тогавашни бунтари… Някои спят и стават преди изгрев, а други будуват до сутринта, но най-важната част от ритуала е посрещането на юлското слънце, с чиято поява на хоризонта зазвучава култовата песен на Юрая Хийп. Първият, който зърне слънчев лъч, получава бира за награда. Повечето наблюдават изгрева прави и мълчаливи, радвайки се на настъпващото лято - сезона на свободата и безгрижието. След това се насочват към Морската градина. Един от най-запомнящите се Джулаи е този от 89-та, когато на сутринта след изгрева джулайците отиват почти като на манифест към сватбата на варненеца Дидо Драгнев със своеобразен плакат под формата на огромен чаршаф с „миротворката” и надпис „Обичай”.
В последствие кметове и други, забелязващи неговия „бизнес” потенциал, осъзнато институционализират и след това комерсиализират Джулай морнинг.
Още през 90-те първите джулайци се преместват и започват да отбелязват традицията във Варвара. Те не могат да се слеят с прииждащите тълпи, тъй като не споделят ценностите им. През 1989-90г. за първи път се събират и на Джулай ивнинг на 31 юли в Несебър.
Междувременно, събитието вече се отбелязва доста по-мащабно както по Черноморието, в Каварна, Шабла, на Камен бряг, така и по брега на Дунава, в Тутракан например. Съпроводено е от музика по всеки вкус и кебапчета. От 2004г. вокалистът на Юрая Хийп Джон Лоутън ежегодно изпява песента „July Morning” на живо по изгрев, първоначално в Каварна, по-късно - в Камен бряг, а през изминалите три години - в Тутракан. И макар че не всичко, което е Джулай морнинг в последно време, носи същата романтика като първоначалната идея за него, е хубаво, че празникът дава причина на все повече ентусиасти да се събират с приятели на 30 юни, създавайки спомени и готини преживявания.
И все пак, ако можех да избера кога да отида на Джулая, сигурно щях да предпочета харизмата на 1986-та и касетофоните с батерии пред 2019-та. Защото разказите за тогавашния Джулай създават у мен представата за една задушевна и малко загадъчна атмосфера, създадена от бунтарите на време, което е близко до нашето, но ми се струва толкова далечно и различно.
С благодарности на Роберт Леви, който позволи да използваме „Джулай морнинг като национален феномен“ за източник на информация, както и част от снимките към текста, предоставени му от покойния Руслан Романов.
- В търсене на произхода на Джулай морнинг през - June 23, 2019