Лъвът от дълги години е символ на българската държава. Има сведения, че той е бил символ дори още по време на Средновековието, като доказателствата за това са намерената лъвска статуя при разкопките на Плиска, Медальонът от Трапезица и щитове на български воини. Царят на животните присъства днес и на герба на България. В хералдиката той е символ на сила, мъжество и великодушие.

Именно заради това не е чудно, че на много места из страната ни могат да бъдат видяни статуи на лъвове. Но един мост крие зад себе си по-специална история. Лъвов мост. Нека се върнем назад във времето, когато на това място над Владайската река все още не е имало мост. Софийският турчин Халил Сали Ефенди, когото българите наричали Шашавия, решил през една плодородна година да изкупува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече, а той изкупувал всичко, макар и да плащал евтино. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година се улучило да е лоша реколтата и селяните пак идвали при Халил – за да си купят по някоя кола слама. Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис:

С време продадох, мост създадох,

а от другата:

Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма.

Мостът бил нашарен с червени и жълти линии и получил името си - „Шарен мост“.

Той бил най-важната порта на днешната столица. Но как са се появили лъвовете на него?

В годините преди Освобождението е имало правило срещу престъпниците на Османската империя - ако те са от града, да бъдат обесени на площада. Ако не са от него, тогава пред тази врата, от която са влезли в града. На 15 ноември 1877г. са изпълнени смъртните присъди на четирима книжари. Четири години след обесването на Васил Левски, отново бесилото стои високо към мрачното небе и се опитва да спре лъвския скок на революционерите. Георги Стоицев -Абаджията, Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин- Чолака са осъдени на смърт заради разпространение на бунтовна книжнина. Те посрещнали смъртта като истински лъвове - с гордо вдигната глава и един силен рев в лицето на поробителя. Дик де Лонли, кореспондент на френския вестник „Le monde illustre”, пише:

„Едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен”, като отбелязва почти невръстната му възраст. Не се знае за кого от двамата – Георги или Киро – е оставеното от френския кореспондент свидетелство, тъй като и двамата са много млади. Запял е: „Вятър ечи, Балкан стене…” Бесилото не може да спре словото.

Веднага след Освобождението е предложено на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник в името на обесените книжари. Тази идея е дело на възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването. Строителството на моста е възложено на фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. На него има четири лъва, изработени във Виена от Филип Ваагнер Биро, символизиращи всеки един от обесените книжари. Той бива построен през 1889 – 1891г. Днес е едно от най-посещаваните места в центъра на София. Нека, когато минаваме през този паметник да си спомним за загиналите в името на свободата.

Интересни факти и митове:

Имало е и оферта към компанията  на Густав Айфел, който по-това време е завършил прочутата Айфелова кула в Париж, да бъде архитект на Лъвов мост. Той отказал.

Говори се, че репортер от английския вестник Стандарт бил силно впечатлен от мъжкото поведение на Табака, миг преди неговото обесване. Той дори взел дрехите му и го отнесъл в Англия, за да ги подари на музея Мадам Тюсо. (Ще бъдем благодарни, ако някой може да ни предостави повече информация и снимков материал)

Лъвовете са без езици. По този въпрос историята е противоречива. За съжаление, те самите не могат да ни я разкажат.

Източници:

https://literatours.bg/location/lavov-most/

http://www.vasil-levski.eu/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%B5/%D0%BB%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B0%D1%82/

https://bulgarianhistory.org/chetirimata-obeseni-knijari/

Снимки: Sofia Moments