Представяме ви учредителите на Фондация за детско развитие “Калейдоскоп”, организатор на конференцията “Образът на детето”, която ще се проведе на 28.09. в Морско казино Варна:
– Нора Гавазова, основател на Детската къща – Варна (център за деца, вдъхновен от Реджо Емилия);
– Крум Крумов, част от екипа на Издателство Carrot Издателството създава образователни материали, свързани с ранното детско развитие, които подхранват любопитството на децата и показват очарованието на света;
– Илия Тодоров, графичен дизайнер с интереси в областта на типографията, детския дизайн и книгоиздаването.
Това е първото събитие, което “Калейдоскоп” организира, но то ще положи началото на едно дългосрочно сътрудничество с Фондацията Reggio Children за България. Reggio Children се занимава активно с изследователска дейност в областта на ранното детско развитие; организира семинари, уъркшопи и обучения, в които споделя със света богатството от знания, които ежедневно се разработват в детските центрове в Реджо Емилия, Италия. Събитията се посещават от специалисти в сферата на образованието, но и от представители на всички други сфери на дейност, които имат досег със света на децата: дизайнери, архитекти, художници, артисти, политически и обществени лидери…
Здравейте!
Какво представлява подходът Реджо Емилия и откъде произхожда? Как се е зародила идеята за него?
Всъщност става дума за общинския образователен модел на северноиталианския град Реджо Емилия, който впоследствие придобива световна популярност заради изключителното качество и иновативност, които постига.
Подходът Реджо не е метод/структурирана система на обучение, а философия, която стъпва върху общочовешки демократични и морални ценности. Той обединява разнообразие от доказани теории за това как децата учат най-добре.
Заражда се в покрайнините на Реджо Емилия, непосредствено след края на Втората световна война. Началото се поставя от няколко родители, които са разтърсени от травмата на преживяното и се заричат да построят за децата си образователна институция от нов вид: училище, което да ги научи как да задават въпроси и да бъдат непокорни, за да могат винаги да поставят демократичните ценности и морала над подчинението; да предотвратят възможността бъдещите поколения да допуснат техните грешки… Впоследствие тези първи общности образователни центрове за малки деца поставят началото на това, което днес е известно като “подхода Реджо Емилия”.
С какво е по-различен и по-добър от други подходи в ранното детско образование?
Моделът е разгърнат през 70-те години на миналия век от италианския педагог и психолог Лорис Малагуци, който е повлиян от ученията на Дюи, Фрьобел, Виготски, Пиаже, както и от различни актуални процеси, които тогава протичат в изкуството, психологията и технологиите…
В този смисъл, Реджо е сред най-съвременните образователни течения в глобален план и се отличава с много креативност, гъвкавост и адеватност към времето, в което живеем – а то е много динамично, непрестанно прменящо се и зависимо от явления като миграция, глобализация, климатични промени… Педагозите от Реджо Емилия силно се застъпват за правата на децата и вярват, че образованието трябва да бъде огледало на всички тези процеси.
Техният подход към децата е изключително отворен, трансдисциплинарен, съвременен и същевременно… вълшебен, артистичен, необятен. Например, за разлика от много други образователни течения, Реджо с лекота успява да “помири” малките деца и технологиите. Да, всички сме чували, че в ранното детство технологиите са вредни, но нашето съвремие е технологично, а децата са граждани на същия свят, който населяват и възрастните… Затова в Реджо Емилия говорят за “занаятчийски подход към дигиталното”, т.е. дигиталното и технологиите се ползват в образованието като средство за решаване на проблеми, но и за общуване и творчество; те са един вид отражение и разширение на аналоговия свят.
Как би изглеждал един учебен ден по този подход?
В детските градини в Италия родителите имат време за разговор с учителите, когато водят децата сутрин. След това детето започва деня в спокойна обстановка – класната стая е уютна, красива, предизвикваща въображението и богата на учебни стимули, природни и творчески материали.
Учебните центрове са проектирани по специален начин. Често са кръгли и всяка класна стая е отворена както към огромния двор, така и към т. нар. площад (“piazza”), който е разположен в центъра на сградата. В Италия площадите са традиционно място за срещи и един от градските символи на демокрацията: по същия начин, по който възрастните се срещат на площада, за да дискутират важните теми и да участват в обществения и културен живот на града, в детските центрове на Реджо Емилия пиацата е място за дискусии, общностни срещи, събития…
След сутрешната дискусия следва време за учене, в което учителите могат да предложат различни дейности: работа по проект, който винаги е организиран около общ интерес на децата в конкретната група; творчески процес в ателието; индивидуална работа с материали или в малка група… На децата се дава голяма свобода при избора на дейности, насърчава се общуването помежду им и играта, но същевременно има много отговорности и правила, с които децата са наясно и всички следят за спазването им. В някои от градините децата участват активно в приготвянето и сервирането на храната, като това отново е не само механичен процес (готвене), но и общностен. На кухненския персонал се гледа като на част от екипа и хората от кухнята нерядко участват в екипните заседания на учителите, където мнението им по учебните въпроси е еднакво ценено с това на педагогическите специалисти…
Има ли научни данни за превъзходството на метода Реджо над други методи? Какво показва опитът?
Подходът Реджо се изследва на много места по света, както локално – от Фондацията Reggio Children – така и глобално – от много институти, изследователски центрове и университети. Сред по-известните изследвания е например Project Zero на университета в Харвард, който изследва и документира човешките процесите на учене и екипност, стъпвайки върху практически наблюдения от детските градини в Реджо Емилия. Свързан с този проект е и Хауърд Гарднър, създател на теорията за множествената интелигентност и един от най-ярките “посланици” на Реджо Емилия по света. В много свои изказвания и публикации той споделя възхищението си от образователния модел на Реджо Емилия, дори го определя като най-добър подход към малките деца – на база на личните си впечатления и изследователската си дейност в града. Причините за тази висока оценка са в гореописаните особености на подхода – неговата ориентираност около демократични и морални ценности; активното включване на децата в живота на общността от най-ранна възраст; иновативност; креативност; многопластовост…
Могат ли децата, посещавали детска градина по метода Реджо, лесно да се адаптират към по-консервативните методи на обучение, които се прилагат в училище?
В Реджо Емилия повечето училища са традиционни, т.е. след детската градина децата в общия случай отиват в обикновено общинско училище. Адаптирането би трябвало да е двупосочен процес – дете, което е възпитано в определни ценности, ще внесе тези ценности и в училище. Не само училището променя децата, всъщност – децата са тези, които променят и изграждат училището… Ако искаме да имаме различно общество, трябва да се осмеляваме да възпитаваме децата си в морала, с който искаме да живеем.
В кои (други) страни се използва този подход?
В повече от 30 държави в целия свят.
По какъв начин Реджо може да се въведе в традиционната образователна система в България?
На първо място Реджо говори за промяна в нагласата на възрастните към детето. Тази концепция е известна като “образ на детето” и е във фокуса на конференцията, която ще се проведе на 28.09. във Варна.
Става дума за вътрешен образ; за начин, по който виждаме детето, и който (в повечето случаи – несъзнателно) ни направлява в общуването и преподаването. В този смисъл “да въведем Реджо” не означава да въведем някаква нова система на работа, материали или учебници, а да променим начина си на мислене. Това е “аха-моментът”, който предизвиква вътрешен мир и възпитава в нас, възрастните, умението да виждаме и следваме детето в неговата цялост.
Срещате ли интерес и подкрепа от страна на родители и учители?
Конференцията се радва на огромен интерес от страна на учители от цялата страна, както и на родители от Варна и региона – към момента (юли) вече са заети 120 от общо 150-те места.
Какви сходства и разлики в обучението на деца виждате между България и Италия?
Обучението и изобщо ранното образование на децата е трудно да бъде определено по този начин. Навсякъде по света има добри и лоши практики. Хубаво е да сме отворени към всички нови и непознати неща, които могат да внесат нещо интригуващо и полезно в света на детето и да го накарат да изследва себе си и света в който живее. Една от целите на тази конференция е именно да позволи на хората в България, които взаимодействат с деца, да се докоснат до един по-различен начин, по който може да се гледа на тях, и който го намери за ценен, да си вземе нещо.
Къде можем да научим повече за метода Реджо Емилия?
https://www.reggiochildren.it/?lang=en
Как хората биха могли да ви подкрепят в този по(д)ход?
Всеки, който има идея или предложение, може да се свърже с нас на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/FoundationKaleidoscope/ или да ни пише на: foundation@kaleidoscope.bg
Благодарим Ви за това интервю!
- Изкуствено изкуство – може ли компютър да пише поезия? - June 24, 2022
- Какво има на небето? - July 6, 2021
- Eunoia LitFest – самоиздаващите се автори в действие: интервю с Денис Олегов - June 18, 2021