Актрисата Александра Костова за "Петя на моята Петя"

Младата актриса Александра Костова играе главната роля в продукцията “Петя на моята Петя”, вдъхновена от живота и творчеството на българската поетеса Петя Дубарова.

Здравей!

Здрасти!

Как започна всичко и как се реши да играеш във филма?

Част от екип дойде да ме гледа на постановка. След това имаше кастинг и се оказа, че съм избрана за филма. Прочетох сценария и не можах да повярвам на късмета си, защото веднага разбрах, че това е история, която трябва да бъде разказана. И все още не мога да повярвам, че съм част от нея!

На какъв етап от продукцията сте?

Скоро приключваме снимките. А така не ми се иска…но филмът скоро ще поеме по свой собствен път.

Какво те свързва с творчеството на Петя Дубарова?

От малка съм ѝ голяма фенка. Смятам, че всеки, който прочете стиховете ѝ се свързва с нея. Нейната поезия не е нещо, което прочиташ отгоре-отгоре. Аз я чета, връщам се, препрочитам, удивлявам се на дарбата на това момиче, което с думите си умее да докосва по такъв специален начин.

Имаш ли любимо нейно произведение?

Нямам само едно. Тя е толкова изключителна, че всеки един нейн стих ме изумява. Обичам всичките ѝ произведения, а и сега се задълбочих в поезията ѝ и вече съм заклета фенка.

Ти самата пишеш ли поезия?

Понякога си пиша аматьорски работи, но нищо впечатляващо.

Припознаваш ли се в героинята?

Нося част от себе си в нея, но същевременно сме и доста различни, разбира се. Впечатляват ме непримиримостта и смелостта ѝ. Тя е от идеалистка, честна, чиста душа. Понякога си мечтая да бъда малко повече като нея.

Успяваш ли по време на снимките да усетиш духа на нейното време?

Чета доста за Петя Дубарова, но най-много я усещам чрез хората, които я помнят и я носят в себе си.

Кое за теб е най-голямото предизвикателство на снимачната площадка?

Тази история е голямо предизвикателство сама по себе си. Целта ми е да добавя парченце ми към пъзела, който представлява филмът, като се докосна до моята героиня по възможно най-добрия начин. Но да не говоря много, плюя в пазва и се надявам да се е получило както трябва.

Каква реакция очакваш от публиката?

Не знам точно какво да очаквам. Наясно съм, че ще има хора, които ще бъдат заинтригувани, други- не, това е напълно нормално. Въпреки това и в двата случая се надявам, че филмът ще грабне вниманието на всеки, който го гледа.

Какво трябва всеки да вземе от филма?

Филмът е много цветен и интересен, надявам се да изненада хората, да ги накара да се замислят. Ако част от него да остане в зрителя и го докосне, това ще е най-голямото признание. Правен е с много любов и мисля, че това ще се забележи.

Как би оценила промяната в мисленето на младежите от времето на Дубарова?

Ние сме различно поколение, живеем в друго време, интересите ни са различни, но носим духа ѝ в нас. Колкото до мисленето, преди смятах, че няма как да е съизмеримо с това от преди 40 години, но колкото повече чета стиховете ѝ, толкова повече разбирам, че вълненията ни доста се припокриват. Бунтарите от нейната кръвна група ги има и днес и това страшно много ме радва!

Благодарим ти за това интервю!