Не се притесняваме от ретроградния Меркурий

В предната статия за гравитационните вълни разгледахме накратко идеята на Нютон за гравитацията. Накрая завършихме с един от нейните първоначални проблеми – невъзможността да опише поведението на планетата Меркурий. Какво не му е наред на Меркурий?

Меркурий е (вече) най-малката планета в Слънчевата система и се намира най-близо до Слънцето. Счита се, че е известен още от времето на шумерите, а първите записки за него са направени по времето на вавилонците, които са наричали планетата гу-ад или гу-ту. Древните гърци пък са смятали сутрешното и вечерното явление на Меркурий за две различни небесни тела.

Първият, който е разбрал, че това е всъщност едно тяло е Питагор. Римляните са кръстили планетата на крилатия пратеник на боговете Меркурий (на латински: Mercurius). В това вероятно няма нищо странно. Ако изследваме орбитата му обаче (препоръчвам ви да наблюдавате Меркурий от южното полукълбо), ще открием нещо необичайно. Това, което знаем за останалите планети от Слънчевата система е, че те се движат по приблизително елипсовидни орбити. На база това ние можем да предвидим тяхното поведение.

Нека разгледаме това малко по-подробно.

Да си представим един много голям елипсовиден обръч. Слънцето е вътре в обръча, като е леко отместено спрямо единия му край. В училище не бях особено добър във въртенето на обръч, но пък и не съм звезда, за разлика от Слънцето. Ще отчетем закона на Нютон за всички орбити, ще си спестим част от сметките и подробностите и ще гледаме единствено, ако се случи нещо странно извън това отчитане. Ще накараме планетите да се движат по собствения си обръч. Това означава, че около звездата в нашата система има 8 обръча. Момента, в който дадена планета се намира най-далече от Слънцето се нарича афелий, а когато тя е най-близо до Слънцето – перихелий. Всичко изглежда наистина красиво и спокойно. Но имаме един малък проблем. Един от обръчите все пак се върти (самото въртене се нарича прецесия. ) с отклонение от 7% от предвиденото от закона на Нютон. Това е най-близкият до Слънцето – орбитата на Меркурий.

На какво може да се дължи това отклонение?

Преди да бъде открита планетата Нептун, е имало отклонения от предвиденото движение и на Уран. В тази връзка е било логично да се търси планета, която се намира между Меркурий и Слънцето. Предполагаемият обект е бил кръстен Вулкан. През 1860 година дори е обявено нейното откритие, но в последствие се оказва, че то се дължи на грешки в сметките и прибързани заключения. В крайна сметка такава планета не бива намерена, а обяснението се оказва съвсем различно. Учените не е било необходимо да търсят нови обекти, а е трябвало просто да изследват самото пространство.


На сцената се появил Алберт Айнщайн.

Следва продължение…

Please follow and like us:
error
Радослав Симеонов

About Радослав Симеонов

Ако имате въпроси, критика или просто искате да си поговорите с Радо за наука, литература или нещата от живота, може да се свържете с него на radoslav@hora.today

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *