Лицето ти за
мене е икона,
в която сбирам
моите молби.
И ти си всичко.
Грешница, мадона.
И святост и
желание, мечти.
Душата ти с
моята се вплита.
А ти бе толкова
далеч.
И цял живот
бездомен
аз се скитах,
забравил обич,
нежност, хорска реч.
Случайност ни събра
и ти се влюби
в два стиха,
шепнати в нощта.
Избрах те аз,
избра ме ти,
сред всички други.
Сред всички други
в цялата земя.
Всеки човек в живота си търси начин на изразяване.
Начин да „докосне“ и общува с другите.
Аз съм Михаил Михайлов и за мен това
е поезията – най-красивото писмено слово.
Начин да „докосне“ и общува с другите.
Аз съм Михаил Михайлов и за мен това
е поезията – най-красивото писмено слово.
Latest posts by Михаил Михайлов (see all)
- Танц - September 17, 2020
- Есен в Париж - March 6, 2020
- Два погледа - June 27, 2019