Четат ли младите: Интервю с Христо Блажев

Здравей! 

Здравей ☺

Би ли се представил/а с няколко изречения? 

Казвам се Христо Блажев, списвам блога „Книголандия” и администрирам книжната група във фейсбук „Какво четеш…”.

В кое издателство работиш? 

Зам.-главен редактор съм на изд. „Сиела”.

Да започнем по същество. Имаш ли приблизителни данни колко книги годишно се купуват от хора до 35 годишна възраст? 

Не, не се водят такива статистики. Националният статистически институт регулярно пуска информация за издадените заглавия, но вече продажбите минават през различни книжарски вериги и сайтове, самостоятелни книжарници, търговски обекти за хранителни стоки, панаири, различни книжни събития и какво ли още не – има много места, откъдето човек да се сдобие с книги, независимо на каква възраст е.

Купуването на книги все пак е различно от тяхното четене. Имаш ли някакво наблюдение върху това колко от закупените книги все пак биват прочетени? 

Ако съдя по себе си – малко повече от половината. Иначе не мисля, че има универсално правило. Просто излизат постоянно нови и нови книги, които теглят вниманието, и „потапят” чакащите, които не са влезли веднага в ръцете на четящия. Но по принцип създаването на богата библиотека си е прекрасна цел сама по себе си, няма друго, което да краси така една къща.

Върху издаването на какви книги набляга твоето издателство? Може ли да се каже, че имате предпочитан жанр?

При нас няма фокус, в общи линии издаваме поравно художествена и нехудожествена литература. Това отразява и търсенето на пазара – след като преди няколко години нехудожествената литература напусна челните позиции в класациите, заместена основно от еднотипни фентъзи или сиклит тийнейджърски заглавия, сега тя триумфално се завърна и това ме радва силно. Нормално е да има книги за млади, но в никой случай те не се ограничават до тях.

Photo by Fabiola Peñalba on Unsplash

А книги в какъв жанр най-често се четат от т. нар. „млади хора“? 

Ясно е, че най-вече купуват книгите на своите интернет идоли – всякакви влогъри, които снимат видеа с развлекателно съдържание. Тиражите им са непредставими за почти всички истински писатели. Колко вече се четат тези книги, е отделен въпрос, основният канал за продажбата им са срещите с фенове, а там купуването на книгата е просто платен пропуск за жадуваната среща с конкретната знаменитост, нищо ново под слънцето. Но ако говорим наистина за четене, фентъзи жанрът определено е водещ, както и романтичните книги, младата възраст си е времето за приключения, идеали и въздишки.

Работите ли с млади автори от България? 

Разбира се, имаме удоволствието да издаваме по няколко дебютни книги от млади автори всяка година – Мартин Колев примерно с дебютния си роман „Софийски магьосници” направи истински фурор, вече трета негова книга издадохме, последваха го и „Кало Змеят” на Милен Хальов, „Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова и много други.

В какъв жанр предпочитат да пишат младите български автори? 

Със сигурност получаваме основно фентъзи, фантастика или хорър предложения, реализмът със сигурност не влече младите писатели. Вижте и трите горни примера, във всяка от тях има магически елемент.

Как реагират читателите на техните книги? 

Различно, според автора, няма как да има правило. Има автори, които си градят първо публика онлайн с пускане на откъси например, има и други, които разчитат издателството да се погрижи за тяхното представяне пред читателите. Всяка книга е различно предизвикателство и работата по нея изисква да взимаш различни решения.

Може ли да се определи дали младите хора предпочитат да четат родни автори или за тях чуждите са по-атрактивни?

Мисля, че отново може да се каже, че е по равно. Има преводни книги, като поредицата за Хари Потър например, които се четат от почти всички млади хора, но със сигурност сетне те поглеждат и към българската литературна сцена за следващите си любими книги.

Според теб младите хора четат ли поезия или наблягат главно на белетристиката? 

Мисля, че определено поезията изостава като внимание от читателите, но те нерядко я четат онлайн, просто формата го позволява, така че не може да се проследи доколко всъщност е предпочитана или не.

А къде стоят научно-популярните творби на родната литературна сцена?

Като преводни заглавия ги има в изобилие, само в последните месеци например издадохме няколко: „Някъде там” на Майкъл Уол, „Под чужди небеса” на Норман Дейвис, „Четене и живот” на Цветан Тодоров, „Възход  и падение на динозаврите” на Стийв Брусати, нови издания на „Силата на мита” на Джоузеф Камбъл и „Изкуството да обичаш” на Ерих Фром и др. За български заглавия аз поне не се сещам в момента, а би било хубаво да има.

Можеш ли да определиш коя от следните групи чете най-много: ученици, студенти, работещи? 

Мисля, че най-активно четящите са вече завършили своето образование хора, които градят кариера и семейства и книгите са нормална част от живота им. При по-младите има твърде много други забавления, които се конкурират, за съжаление, твърде успешно с книгите.

Какви са твоите наблюдения през последните години – броят на четящите расте или намалява? Как виждаш да продължи въпросната тенденция? 

Твърдо расте, и това не е само мое наблюдение. Както обичам да казвам, четенето е последното ретро удоволствие, което ни позволява да се спрем за малко във все по-забързаното ни всекидневие. И е важно както да го пазим като лично преживяване, така и да споделяме с околните книгите, които си заслужават.

И за финал – четат ли младите? 

Разбира се – винаги са чели и винаги ще четат.

Благодаря ти за това интервю! 

Радослав Симеонов
Latest posts by Радослав Симеонов (see all)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *